Доброволна служба
„Амасия, синът на Зихри... доброволно се посвети на Господа.“ 2 Летописи 17:16 KJV
Малки скъпоценни камъни понякога се откриват на неочаквани места. Един такъв скъпоценен камък се намира във 2 Летописи 17, относно Амасия, сина на Зихри. Докато Зихри е често срещано име в Писанието (12 носят това име), този Зихри не се споменава никъде другаде. Подобно, Амасия е назован само в този стих. Какво е тяхното значение?
И Зихри, и Амасия са живели по време на царуването на цар Йосафат, но Зихри е назован само заради изявлението относно сина му. Йосафат започнал добре, търсил Господа и Неговите пътища и така бил благословен с царство (2 Летописи 17:3-6). Загрижен, че Законът Господен трябва да се преподава в земята, той назначил левити и свещеници да пътуват из всички градове на Юда, поучавайки народа (2 Летописи 17:7-9). В резултат на това дошло голямо благословение и нацията се почувствала сигурна (2 Летописи 17:10). „Могъщи мъже на храброст“ изпълнили редиците на армиите на Йосафат, водени от такива достойни като Адна и Йехоханан, които командвали съответно 300 000 и 280 000 (2 Летописи 17:14-15). Следващ по отговорност бил Амасия, който водил 200 000 „могъщи мъже на храброст“ (2 Летописи 17:16).
Една изключителна черта
Изключителната черта на Амасия не беше размерът на неговия полк, тъй като други капитани командваха повече. Неговата роля не беше по-важна от другите. Значителният факт за него беше, че той доброволно се посвети на Господа. Признавайки благочестивото ръководство на Йосафат в Юда и ценната реформа, която беше въведена, за да доближи хората до Бога, Амасия доброволно положи живота си в служба на Господа. Той искаше да изиграе своята роля в установяването на Господното царство. И този акт на посвещение беше верен на името му, което означава „Йехова носи товар.“ Той знаеше своята дадена от Бога отговорност и отговори готов. Колко радостен трябва да е бил баща му Зихри!
Амасия отдавна е напуснал този живот, но ще бъде запомнен като човек, който „доброволно се посвети на Господа.“ Имаме само един живот и похвалата на Амасия ни предизвиква да се посветим доброволно на Господа, както той направи. Едва ли има по-добър начин, по който да бъдем запомнени.
