Глава 12
„Ще погледнат към Мене, Когото прободоха“ (ст. 10). Това пророчество е изцяло бъдещо, отнасящо се до събития, които ще се случат „В ОНЗИ ДЕН“ (ст. 3, 4, 6, 8, 9, 11).
Кулминационната конфронтация (ст. 1-3)
Стих 1: Бремято Месия отдавна носи тежкото бреме от името на Израел (Исая 53:4). То трябва да бъде понесено в дух от самата нация, преди тя да може да влезе в благословението, което Бог е определил за нея. Но първо нацията, която отхвърли Христос и ще приеме Антихрист, трябва да изследва дълбините на „времето на Якововата скръб“ (Еремия 30:1–9).
Израел Бог сега има предвид цялата нация, не само Йерусалим и Юда. Човекът е най-високата точка на Божието творение на земята. Духът е най-високата точка на човека; частта, където греховният бунт на човека срещу Бога е най-тъжно проявен и достига своя връх.
Стих 2: Йехова поема пълен контрол. Йерусалим е фокусната точка на Божиите пътища на земята. Всички езически народи ще дойдат против него, за да го погълнат. Те ще кажат: „Достатъчно ни е от този труден, упорит, разгневяващ народ. Нека се справим с него веднъж завинаги.“ Но те ще бъдат накарани да треперят от страх. Юда и Йерусалим ще бъдат непосредствените обекти на обсадата, но също така ще бъдат „тежкият камък“, чрез който враждебните народи от Юг, Север и Изток ще бъдат смазани. С тези от Запада ще е било разправено преди това, когато Звярът и Антихристът бъдат отстранени незабавно при Явяването. Те ще са изиграли специална роля срещу Юда, като такава, не целия Израел, и ще претърпят специален съд.
Йехова избавя Своя народ (ст. 4–9)
Стих 4: „В онзи ден“ Дисциплината на Йехова върху Неговия непокорен народ ще е била напълно изчерпана. Ролите сега ще бъдат разменени. Бог сега ще съди народите в Йерусалим. Те ще бъдат „удивени“, стреснати, вкаменени (срв. Исая 52:15). Те ще претърпят съдебна слепота от Божията ръка.
Стихове 5–6: Управители на Юда Божият народ не е напълно пасивен на този етап от своето избавление. След Явяването, Месия ще издигне, като водачи, но подчинени на Него, онези, които Той е специално подготвил да участват в побеждаването на врага.
Стих 6: „дърво“ и „сноп“ Готови за изгаряне, в съд (срв. плевелите в Матей 13:30). Йерусалим ще бъде възстановен на „своето място“, което Бог винаги е имал предвид за него – центърът на дейностите на земята, първо в (очистващ) съд (1 Петър 4:17), след това в благословение.
Стихове 7–9. Предизвикателството не може да бъде пренебрегнато. Йехова взема предвид остатъка и ги избавя първи. Без Неговата лична намеса тяхната гибел е неизбежна и предстояща. Той казва: „Аз ще… унищожа всички народи, които дойдат против Йерусалим.“
Откровението на Месия на избавения остатък и произтичащото покаяние (ст. 10–14)
Стих 10: дух на (1) благодат (чиста божествена благосклонност) и (2) (зависимо) моление Всяка мисъл за заслужаване на нещо ще е била изоставена. Благодатта, която е извършила тяхното избавление, ще е извършила и в сърцата им. „Ще погледнат към Мене, Когото прободоха.“
Благодатта им показва Този, Когото са проболи. „Ще плачат“ (ще се покаят). Викът на страдание (за себе си) става вик на покаяние (за греховете си). Избавлението в техните обстоятелства им дава време да размислят върху причината за ситуацията, от която са били избавени.
Всички техни врагове, Звярът, Антихристът, Нациите, особено Царят на Севера, вече са били разправени. Никакъв страх от подчинение, дисциплинарен съд или наказание не идва, за да наруши характера и реалността на тяхната скръб (Исая 53:1–6). Сега те имат очи да виждат. Сега те приемат своята отговорност и скърбят за своята роля в това. Сега те казват „ние“, а не „те“.
Що се отнася до Неговия Единороден Син, Неговия Първороден (срв. Битие 22). Те ще изпитват дълбока скръб, че Този, Който сега е обект на тяхната любов и преданост, е бил толкова малтретиран.
Те ще плачат. Покаянието е всеобхватно, пълно, задълбочено. Те трябва и ще плачат (ще се измъчват) като (1) индивиди, (2) семейства, (3) нация. Не може да има Празник на шатрите (Левит 23) без първо Великия ден на изкуплението (Левит 16).
Националното покаяние води до национално благословение и празнуване. Захария 12:10–14 води до Захария 14:8–21.
Те бяха нежелаещи и Го отхвърлиха в Деня на Неговата бедност (Псалм 109:21 – 31). Те все още са нежелаещи сега в Деня на Неговото търпение (Псалм 110:1; 2 Солунци 3:5). Те ще бъдат желаещи в Деня на Неговата сила (Псалм 110:3). Глава 13 от Захария
„Събуди се, о, меч, против Моя пастир“ (ст. 7). Стихове 1–5: Основата на цялата справедливост и благословение.
Дълбокото, истинско покаяние, подробно описано в глава 12:10–14, води до откровението на Божието дело в тях и за тях в глава 13.
Божията справедливост изисква греховете да бъдат напълно разгледани веднъж завинаги. Това налага съдебно очистване, съдебно изкупление, чрез кръвта на Христос, и дава ясно съдебно положение пред праведен Бог, което никога не бихме могли да постигнем сами (1 Йоан 1:7; Евреи 9:14). Ние влизаме в доброто от това чрез вяра (Римляни 5:1).
Но това само по себе си не е достатъчно. Не само това, което сме направили (нашите грехове), трябва да бъде разгледано, но и това, което сме. Грехът е покварил самата ни природа. Където съществува истинско покаяние, е наличен извор, който да се справи с тази морална нечистота. Това е морално пречистване чрез водата на Божието слово в силата на Божия Свети Дух, даващо нова природа и морално състояние, което никога не бихме могли да заслужим или да спечелим. То се отнася до това, което сме, а не до това, което сме направили. Това е пълно морално очистване, което ни дава способността да живеем нов живот, угоден на Бога, в силата на Светия Дух.
Това е предсказано в Езекиил 36:22–32 и е изяснено от Господ Исус на Никодим в Йоан 3:1–8. Това, което е необходимо за нас християните като индивиди сега, ще бъде също толкова съществено за Израел като нация, когато те бъдат доведени до Бога чрез национално покаяние. Резултатът е споменат в Исая 66:8: „В един ден… ще се роди народ наведнъж.“ Това е националното възраждане на Израел, споменато в Матей 19:28, националният еквивалент на Израел на новото раждане, което ние християните трябва да имаме като индивиди сега.
Стихове 2–3 Въз основа на очистването на нацията пред Бога, вътрешното пречистване води до външно практическо освещение (Псалм 119:11). Нечистотата вече не е приемлива (Тит 1:15). Това, до което те (остатъкът) са достигнали морално, ще се прояви в това, което правят.
Стихове 4–5: Те вече нямат високо мнение за себе си.
Стихове 6–7: Убитият пастир Праведната основа, на която ще бъде достъпно благословението за Израел, е обхваната в това, което Бог направи на Господ Исус (ст. 7; Деяния 2:23б) и в това, което човекът/евреите направиха на Него (ст. 6; Деяния 2:23а). Суверенитетът на Бога и отговорността на човека се виждат и двете на Кръста.
Стих 7 „Човекът, който е Мой другар.“ Йехова така говори за Месия. Новият Завет потвърждава, че по Личност Синът е във всяко отношение равен на Отца. Също толкова вярно е и това, че в Своето свято човечество Синът е административно подчинен на Отца.
Стихове 8–9 ни дават резултата от езическото нашествие под Римския звяр (срв. Езекиил 20:34–38). Това ужасно време на преследване за Израел ще доведе до избиването на две трети от тях, които са отстъпници, като само вярната една трета от тях ще бъде пощадена.
Захария глава 14
„Краката Му ще стъпят в онзи ден на Елеонския хълм“ (ст. 4). Великият кулминационен момент
Йехова и Месия са споменати синонимно и взаимозаменяемо навсякъде.
- Вижте Псалм 76:10 и Деяния 4:26 – 28.
- Стих 2: Всички народи с Царя на Севера начело като водещ антагонист.
Стих 3: Само пряката намеса на самия Йехова предотвратява пълното поражение и пълното унищожение на Неговия народ.
Стих 4–5б: Начин на намеса и самоличност на Избавителя (Исая 25:9).
Стих 5а: Метод на бягство. Земните светии, избавени от врагове. Небесните светии, проявени в слава.
Стихове 6–11: Хилядолетни условия (виж също глава 8).
Стихове 9, 16, 20–21 включват Хилядолетния храм (Езекиил 40:1 – 47:1).
Стихове 12–15: Предвидена е поддръжка на реда (Глава 10:4 Изпълнител).
Стих 16: Регулиране на почитта от останалата малка част от тези враждебни народи (Псалм 76:10). Привидното послушание от някои ще бъде престорено, а не истинско (Псалм 66:3).
Празникът на шатрите ще бъде отпразнуван и ИЗПЪЛНЕН. Всяка нация ще бъде представена всяка година в празненствата (Откровение 21:24–26). Бог ще почива сред Своя народ, а те в Него и с Него.
Стих 20: СВЕТОСТТА ще бъде норма. Всичко ще бъде според Бога и демонстративно подходящо за Него.
Ханаанецът (привичният враг) вече няма да бъде „в дома на Господа на Силите“. Те винаги са измъчвали Земята и нейния народ. Никога повече! Те ще бъдат окончателно и завинаги изгонени (Откровение 21:27).
Както е написала поетесата Мери А. С. Дек:
Има един светъл град, Затворени са вратите му за греха; Нищо, което осквернява, Нищо, което осквернява. * *Никога няма да влезе. * *Слава на Бога!
