Текстът изследва теологичната концепция за Божията природа, като я сравнява с човешкия опит на сътворение и съществуване. Той прави разлика между „раждане“ (както Бог ражда Христос) и „правене“ (като изработване на статуя), като подчертава, че божественото раждане е подобно на семейните отношения, но с уникални божествени свойства. Авторът твърди, че християнството уникално концептуализира Бог като едновременно личен и отвъд личността, за разлика от други вярвания, които разглеждат Бог безлично или абстрактно. Текстът по-нататък навлиза в християнското разбиране за Светата Троица – Бог като три лица в една същност – като аналогия на преминаване от двуизмерно към триизмерно пространство, добавяйки сложност, без да губи по-простите елементи. Авторът подчертава практическите последици от това вярване: то не е само за интелектуално разбиране, а за преживяване на Божия живот чрез вяра и общност. Това опитно знание е представено като съществено за истинското разбиране на божествената природа.
Последната глава беше за разликата между раждането и създаването. Човек ражда дете, но той само прави статуя. Бог ражда Христос, но Той само създава хора. Но с това показах само една страна относно Бога, а именно, че това, което Бог Отец ражда, е Бог, нещо от същия род като Него Самия. По този начин е като човешки баща, раждащ човешки син. Но не съвсем така. Затова трябва да се опитам да обясня още малко.
Много хора днес казват: „Вярвам в Бог, но не в личен Бог.“ Те смятат, че тайнственото нещо, което стои зад всички други неща, трябва да е повече от личност. Ето че християните напълно са съгласни. Но християните са единствените хора, които предлагат някаква идея за това какво би могло да бъде едно същество, което е отвъд личността. Всички останали хора, макар и да казват, че Бог е отвъд личността, всъщност мислят за Него като за нещо безлично: тоест, като за нещо по-малко от лично.
Ако търсите нещо свръхличностно, нещо повече от личност, тогава не става въпрос за избор между християнската идея и другите идеи. Християнската идея е единствената на пазара. Отново, някои хора смятат, че след този живот, или може би след няколко живота, човешките души ще бъдат „погълнати“ в Бога. Но когато се опитват да обяснят какво имат предвид, изглежда, че мислят за нашето поглъщане в Бога, както едно материално нещо се поглъща от друго.
Казват, че е като капка вода, която се влива в морето. Но разбира се, това е краят на капката. Ако това се случи с нас, тогава да бъдеш погълнат е същото като да престанеш да съществуваш. Само християните имат представа как човешките души могат да бъдат приети в живота на Бога и все пак да останат себе си – всъщност, да бъдат много повече себе си, отколкото са били преди.
Предупредих ви, че теологията е практична. Цялата цел, за която съществуваме, е да бъдем така въведени в живота на Бог. Грешни представи за това какъв е този живот ще го направят по-труден. И сега, за няколко минути, трябва да ви помоля да следите доста внимателно. Знаете, че в пространството можете да се движите по три начина – наляво или надясно, назад или напред, нагоре или надолу.
Всяка посока е или една от тези три, или компромис между тях. Те се наричат трите измерения. Сега забележете това. Ако използвате само едно измерение, бихте могли да начертаете само права линия. Ако използвате две, бихте могли да начертаете фигура: да речем, квадрат. А квадратът е съставен от четири прави линии.
Сега една стъпка по-нататък. Ако имате три измерения, тогава можете да изградите това, което наричаме твърдо тяло: да речем, куб – нещо като зарче или бучка захар. А един куб е съставен от шест квадрата. Разбирате ли смисъла? Един едномерeн свят би бил права линия.
В двуизмерен свят все още има прави линии, но много линии образуват една фигура. В триизмерен свят все още има фигури, но много фигури образуват едно твърдо тяло.
С други думи, когато напредвате към по-реални и по-сложни нива, вие не изоставяте нещата, които сте открили на по-простите нива: все още ги притежавате, но комбинирани по нови начини—по начини, които не бихте могли да си представите, ако познавахте само по-простите нива. Сега християнското разбиране за Бог включва същия принцип.
Човешкото ниво е просто и доста празно ниво. На човешкото ниво един човек е едно същество, и всеки двама души са две отделни същества—точно както, в две измерения (да речем върху плосък лист хартия) един квадрат е една фигура, и всеки два квадрата са две отделни фигури.
На Божествено ниво все още се срещат личности; но там горе ги намирате съчетани по нови начини, които ние, които не живеем на това ниво, не можем да си представим. В Божието измерение, така да се каже, намирате същество, което е три Лица, докато остава едно Същество, точно както един куб е шест квадрата, докато остава един куб.
Разбира се, не можем напълно да си представим Същество като Него: точно както, ако бяхме създадени така, че да възприемаме само две измерения в пространството, никога не бихме могли правилно да си представим куб. Но можем да добием някаква смътна представа за Него.
И когато го правим, тогава, за първи път в живота си, получаваме някаква положителна представа, колкото и смътна да е тя, за нещо свръхличностно – нещо повече от личност. Това е нещо, което не бихме могли да отгатнем, и все пак, след като ни е казано, човек почти чувства, че е трябвало да може да го отгатне, защото то се вписва толкова добре във всички неща, които вече знаем.
Може да попитате, 'ако не можем да си представим триличностно Същество, какъв е смисълът да говорим за Него?' Е, няма никакъв смисъл да говорим за Него.
Важното е да бъдеш действително въвлечен в този триединен живот, и това може да започне по всяко време — тази вечер, ако желаеш. Имам предвид следното.
Един обикновен, прост християнин коленичи, за да каже молитвите си. Той се опитва да влезе във връзка с Бога. Но ако е християнин, той знае, че това, което го подтиква да се моли, също е Бог: Бог, така да се каже, вътре в него. Но той също така знае, че цялото му истинско познание за Бога идва чрез Христос, Човекът, Който беше Бог – че Христос стои до него, помага му да се моли, моли се за него.
Виждате какво се случва. Бог е това, на което се моли — целта, която се опитва да достигне. Бог е също така нещото вътре в него, което го тласка напред — движещата сила. Бог е също така пътят или мостът, по който той е тласкан към тази цел.
Така че целият троен живот на триличностното Същество всъщност се случва в онази обикновена малка спалня, където един обикновен човек казва молитвите си. Човекът бива въвлечен във висшите видове живот – това, което нарекох Зои или духовен живот: той бива притеглян в Бога, от Бога, докато все още остава себе си.
И така започна богословието. Хората вече знаеха за Бог по неясен начин. След това дойде човек, който твърдеше, че е Бог; и все пак Той не беше от типа хора, които бихте отхвърлили като луд.
Той ги накара да повярват в Него. Те се срещнаха с Него отново, след като Го бяха видели убит. И тогава, след като бяха образувани в малко общество или общност, те откриха Бог някак си и вътре в себе си: насочвайки ги, правейки ги способни да правят неща, които не можеха да правят преди.
И когато разбраха всичко, установиха, че са достигнали до християнското определение за триличния Бог. Това определение не е нещо, което сме измислили; Теологията е, в известен смисъл, експериментална наука.
Простите религии са измислените. Когато казвам, че това е експериментална наука „в известен смисъл“, имам предвид, че тя е като другите експериментални науки по някои начини, но не по всички.
Ако сте геолог, изучаващ скали, трябва да отидете и да намерите скалите. Те няма да дойдат при вас, и ако вие отидете при тях, те не могат да избягат. Инициативата е изцяло на ваша страна.
Те не могат нито да помагат, нито да пречат. Но да предположим, че сте зоолог и искате да правите снимки на диви животни в естествената им им среда като заместител на традиционните методи на изследване.