Главата изследва дълбоката богословска концепция за Божието въплъщение, където Синът стана човек, за да даде възможност на човечеството да стане божествени чеда. Тя навлиза в хипотетичния сценарий, където хората биха могли естествено да споделят живота на Христос, ако не беше бунтът срещу Бога, но се фокусира върху нашата настояща реалност, където естественият и духовният живот са противопоставени. Авторът използва ярки аналогии, като превръщането на тенекиен войник в плът, за да илюстрира съпротивата на човечеството срещу духовната трансформация поради себелюбие. Въпреки това, чрез въплъщението, вечният Син въплъти човешка форма — изпитвайки напълно човешките ограничения — за да преодолее това разделение. Чрез понасяне на страдание и преодоляване на смъртта, Христос дава пример за прехода от естествен живот към божествен живот. Разказът подчертава, че чрез жертвата на Христос, духовният живот вече е предаден на човечеството, изисквайки от индивидите само да го приемат, а не да го заслужат. Текстът допълнително подчертава взаимосвързаността на всички хора, подобно на клони на дърво, предполагайки, че влиянието на Христос надхвърля времето и пространството, повлиявайки както минали, така и бъдещи поколения. Този трансформиращ ефект е оприличен на добавяне на капка боя във вода, променяйки нейната същност повсеместно. Авторът подчертава различни начини за разбиране на този божествен акт — било то през призмата на изкуплението или възкресението — и насърчава единството в различните интерпретации, насърчавайки приемането, а не раздора поради богословски различия.
Божият Син стана човек, за да даде възможност на хората да станат синове Божии. Не знаем – така или иначе, аз не знам – как биха се развили нещата, ако човешкият род никога не се беше разбунтувал срещу Бога и не се беше присъединил към врага. Може би всеки човек би бил „в Христос“, би споделял живота на Божия Син, от момента на раждането си. Може би Биосът, или естественият живот, би бил издигнат в Зое, несътворения живот, веднага и като нещо естествено. Но това са догадки.
Вие и аз ни вълнува начинът, по който стоят нещата сега. И настоящото състояние на нещата е следното. Двата вида живот сега не само са различни (винаги биха били такива), но всъщност са противоположни. Естественият живот във всеки от нас е нещо егоцентрично, нещо, което иска да бъде галено и възхищавано, да се възползва от други животи, да експлоатира цялата вселена. И особено иска да бъде оставено на себе си: да стои далеч от всичко по-добро, по-силно или по-висше от него, всичко, което би могло да го накара да се почувства малко. То се страхува от светлината и въздуха на духовния свят, точно както хората, които са били възпитани да бъдат мръсни, се страхуват от баня.
И в известен смисъл е съвсем правилно. То знае, че ако духовният живот го завладее, цялата му егоцентричност и своеволие ще бъдат унищожени и е готово да се бори със зъби и нокти, за да избегне това. Мислили ли сте някога като дете колко забавно би било, ако играчките ви можеха да оживеят? Е, представете си, че наистина можехте да ги съживите. Представете си да превърнете тенекиено войниче в истинско малко човече. Това би означавало да превърнете тенекията в плът. Ами ако на тенекиеното войниче не му харесва? Той не се интересува от плът: всичко, което вижда, е, че тенекията се разваля. Той си мисли, че го убивате. Той ще направи всичко възможно, за да ви попречи. Той няма да стане човек, ако може да го предотврати.
Какво би направил ти с онзи тенекиен войник, не знам. Но ето какво направи Бог за нас. Второто Лице на Бога, Синът, Сам стана човек: роди се в света като истински човек – реален човек с определен ръст, с коса с определен цвят, говорещ определен език, тежащ толкова и толкова камъка.
Вечното Същество, което знае всичко и което създаде цялата вселена, стана не само човек, но (преди това) бебе, а преди това плод в тялото на жена. Ако искате да схванете идеята, помислете как бихте искали да станете охлюв или рак.
Резултатът от това беше, че сега имахте един човек, който наистина беше това, което всички хора бяха предназначени да бъдат: един човек, в когото сътвореният живот, произхождащ от Неговата Майка, позволи си да бъде напълно и съвършено превърнат в родения живот. Естественото човешко същество в Него беше изцяло прието в божествения Син.
Така в един случай човечеството, така да се каже, беше достигнало: беше преминало в живота на Христос. И тъй като цялата трудност за нас е, че естественият живот трябва, в известен смисъл, да бъде „убит“, Той избра земен път, който включваше убиването на Неговите човешки желания на всяка крачка – бедност, неразбиране от собственото Му семейство, предателство от един от Неговите близки приятели, осмиване и малтретиране от полицията, и екзекуция чрез мъчения.
И тогава, след като беше така убиван – убиван всеки ден в известен смисъл – човешкото същество в Него, защото беше обединено с божествения Син, оживя отново. Човекът в Христос възкръсна отново: не само Богът. В това е целият смисъл.
За първи път видяхме истински човек. Един калаен войник—истински калаен, точно като останалите—беше оживял напълно и великолепно. И тук, разбира се, стигаме до момента, в който моята илюстрация за калаения войник се проваля.
При истински играчки войничета или статуи, ако едно от тях оживееше, очевидно нямаше да има никакво значение за останалите. Всички те са отделни. Но хората не са. Изглеждат отделни, защото ги виждате да се разхождат поотделно. Но пък ние сме така устроени, че можем да виждаме само настоящия момент.
Ако можехме да видим миналото, тогава, разбира се, то би изглеждало различно. Защото е имало време, когато всеки човек е бил част от майка си, и (още по-рано) част и от баща си: и когато те са били част от неговите баба и дядо. Ако можехте да видите човечеството, разпростряно във времето, както го вижда Бог, то не би изглеждало като много отделни, разпръснати неща. То би изглеждало като едно-единствено растящо нещо — по-скоро като много сложно дърво.
Всеки индивид би изглеждал свързан с всеки друг. И не само това. Индивидите всъщност не са отделени от Бог повече, отколкото един от друг. Всеки мъж, жена и дете по целия свят чувстват и дишат в този момент само защото Бог, така да се каже, го „поддържа“. Следователно, когато Христос става човек, не е наистина като да можеш да станеш един конкретен оловен войник.
Сякаш нещо, което винаги е засягало цялата човешка маса, започва, в един момент, да засяга цялата човешка маса по нов начин. От този момент ефектът се разпространява сред цялото човечество. То оказва влияние на хората, които са живели преди Христос, както и на хората, които са живели след Него.
Има значение за хора, които никога не са чували за Него. Това е като да пуснеш в чаша вода една капка от нещо, което придава нов вкус или нов цвят на цялото количество. Но, разбира се, нито една от тези илюстрации наистина не работи идеално.
В крайна сметка Бог не е никой друг освен Себе Си и това, което Той прави, не прилича на нищо друго. Едва ли бихте могли да очаквате да е иначе.
И така, каква е разликата, която Той е направил за цялата човешка маса? Тя е точно тази; че делото да станеш син Божи, да бъдеш превърнат от сътворено нещо в родено нещо, да преминеш от временния биологичен живот във вечен „духовен“ живот, е извършено за нас. Човечеството вече е „спасено“ по принцип.
Ние, като отделни личности, трябва да усвоим това спасение. Но наистина трудната работа – онази част, която не бихме могли да свършим сами за себе си – е свършена за нас. Не е нужно да се опитваме да се изкачваме към духовния живот със собствени усилия; той вече е слязъл сред човешкия род.
Ако само се отворим за Единствения Човек, в когото то напълно присъстваше, и Който, въпреки че е Бог, е също така истински човек, Той ще го направи в нас и за нас. Спомнете си какво казах за „добрата зараза“. Един от нашия собствен род има този нов живот: ако се доближим до Него, ще го прихванем от Него.
Разбира се, можете да изразите това по всякакви различни начини. Можете да кажете, че Христос умря за нашите грехове. Можете да кажете, че Отец ни е простил, защото Христос е направил за нас това, което ние трябваше да направим. Можете да кажете, че сме измити в кръвта на Агнеца.
Може да кажете, че Христос е победил смъртта. Всички те са верни. Ако някое от тях не ви допада, оставете го и продължете с формулата, която ви допада.
И, каквото и да правите, не започвайте да се карате с други хора, защото те използват различна формула от вашата.