Тази глава навлиза в дълбоката мистерия на разбирането на Божията природа, подчертавайки, че докато хората са принудени да търсят знание за Него, истинското разбиране остава извън нашия обхват. Авторът признава тази дилема, като заявява, че в присъствието на Бога мълчанието е идеално, но любовта ни подтиква да говорим въпреки нашите ограничения. Опирайки се на библейски препратки и богословски прозрения, тя илюстрира как дори вдъхновените описания не достигат, разчитайки силно на аналогии, за да предадат божествени истини. Фигури като виденията на Езекиил подчертават използването на познати образи, за да опишат непостижимото. Текстът твърди, че опитите да се концептуализира Бог често водят до идолопоклонство в мисълта, тъй като човешкото въображение може да твори само в познати граници. Вместо това, той постулира, че Бог се разкрива чрез вяра и любов, а не чрез интелектуално разсъждение. Главата по-нататък изследва как съвременните възприятия са склонни да намаляват Божията трансцендентност, като се опитват да Го направят по-разбираем или контролируем. Тя подчертава християнското вярване, че истинското разбиране на Бога е възможно не чрез човешки усилия, а чрез Христос, Който предлага пълно саморазкриване, достъпно само чрез вяра и любов. Това парадоксално знание — мрак за разума, но слънце за сърцето — е подчертано като дълбоко духовно преживяване. Текстът завършва, като утвърждава, че докато същностната природа на Бога остава тайна, Неговите атрибути се разкриват по начини, които благоговейните умове могат да разберат, предлагайки удовлетворяващо, но ограничено разбиране на божественото.
Молитва
Господи, колко голяма е нашата дилема! В Твоето присъствие мълчанието най-много ни приляга, но любовта разпалва сърцата ни и ни принуждава да говорим. Ако замълчим, камъните биха извикали; но ако говорим, какво да кажем? Научи ни да знаем, че не можем да знаем, защото никой човек не познава Божиите неща, освен Божия Дух. Нека вярата ни подкрепя там, където разумът се проваля, и ние ще мислим, защото вярваме, а не за да повярваме. В името на Исус. Амин.
Всеобщият въпрос: Какъв е Бог?
Детето, философът и вярващият всички имат един въпрос: „Какъв е Бог?“ Тази книга е опит да се отговори на този въпрос. И все пак в самото начало трябва да призная, че на него не може да се отговори, освен да се каже, че Бог не е като нищо; тоест, Той не е точно като нищо или никого.
Разбиране на границите на човешкия ум
Учим, като използваме това, което вече знаем, като мост, по който преминаваме към непознатото. Не е възможно умът внезапно да се прехвърли от познатото към напълно непознатото. Дори най-енергичният и смел ум не е в състояние да създаде нещо от нищото чрез спонтанен акт на въображението. Тези странни същества, които населяват света на митологията и суеверието, не са чисти творения на фантазията. Въображението ги е създало, като е взело обикновените обитатели на земята, въздуха и морето и е разширило познатите им форми отвъд нормалните им граници, или като е смесило формите на две или повече, така че да се получи нещо ново. Колкото и красиви или гротескни да са те, техните прототипи винаги могат да бъдат идентифицирани. Те са като нещо, което вече знаем.
Езикът на Откровението и Подобието
Усилието на вдъхновени мъже да изразят неизразимото е поставило голямо напрежение както върху мисълта, така и върху езика в Свещеното писание. Тъй като те често са откровение за свят отвъд природата, а умовете, за които са написани, са част от природата, писателите са принудени да използват много „подобни“ думи, за да бъдат разбрани.
Видението на Йезекиил и Езикът на Неизречимото
Например, когато пророк Езекиил видя небето отворено и съзря видения от Бога, той се оказа пред нещо, което нямаше език да опише. Това, което виждаше, беше напълно различно от всичко, което някога беше познавал преди, затова той прибягна до езика на подобието...
Единствеността на Бог и опасността от погрешна представа
Когато Писанието заявява, че човекът е създаден по Божи образ, не бива да добавяме към това твърдение идея от собствената си глава и да го накараме да означава „в точния образ“. Да направим това означава да превърнем човека в копие на Бога, а това е да загубим уникалността на Бога и да останем без никакъв Бог изобщо...
Създаването на идоли в мисълта
Когато се опитваме да си представим какъв е Бог, ние по необходимост трябва да използваме това, което не е Бог, като суров материал, върху който да работи умът ни; следователно, каквото и да си представим, че е Бог, Той не е, защото сме изградили образа си от това, което Той е създал, а това, което Той е създал, не е Бог. Ако настояваме да се опитваме да си Го представим, завършваме с идол, направен не с ръце, а с мисли; и идолът на ума е също толкова обиден за Бога, колкото и идолът на ръката.
Изповедите на Николай Кузански
„Разумът знае, че е невеж за Теб – каза Николай Кузански... – „тъй като Ти си абсолютен над всички понятия, които човек може да формулира.“
Човешката склонност да ограничава Бог
Оставени на себе си, ние сме склонни веднага да сведем Бог до управляеми рамки. Искаме да Го поставим там, където можем да Го използваме, или поне да знаем къде е, когато имаме нужда от Него... Славата на Бога не е била разкрита на това поколение хора.
Непостижимата Природа на Бог
Ако това, което си представяме, че е Бог, Той не е, тогава как да мислим за Него?... „Можеш ли чрез търсене да откриеш Бога? – пита Зофар Нааматиецът; – Можеш ли да откриеш Всемогъщия до съвършенство? Високо е като небето; какво можеш да направиш? По-дълбоко е от ада; какво можеш да знаеш?“
Откровение чрез Христос и Духа
„Никой не познава Отца, освен Сина,“ каза нашият Господ, „и онзи, на когото Синът ще го разкрие.“ Евангелието според Йоан разкрива безпомощността на човешкия ум пред великата Тайна, която е Бог...
Копнежът да познаеш Непознаваемото, да разбереш Неразбираемото, да докоснеш и вкусиш Недостижимото, произлиза от Божия образ в човешката природа...
Отговорът намерен в Христос
Как може това да бъде осъществено? Отговорът на Библията е просто "чрез Исус Христос, нашия Господ." В Христос и чрез Христос, Бог осъществява пълно себеразкриване, въпреки че Той се разкрива не на разума, а на вярата и любовта.
Вяра и Любов като Органи на Познанието
Вярата е орган на познанието, а любовта – орган на опита... „В това наистина е съвършената любов; когато цялото намерение на ума, цялото тайно действие на сърцето, е издигнато в Божията любов.“
Парадоксът на познаването на Бога
Че Бог може да бъде познат от душата в нежно лично преживяване, докато остава безкрайно отдалечен от любопитните очи на разума, представлява парадокс, най-добре описан като Мрак за интелекта, но Слънце за сърцето. -- Фредерик У. Фейбър
Облакът на незнанието и Пътят към Бога
Авторът на прочутото малко произведениеОблакът на незнаниеторазвива тази теза в цялата си книга... Но по Божията милост вярата може да пробие в Неговото присъствие, ако търсещият само повярва на Словото и постоянства.
Михаил де Молинос и Пътят на Чистата Вяра
Михаил де Молинос, испанският светец, учеше същото. В неговияДуховен водачтой казва, че Бог ще вземе душата за ръка и ще я поведе по пътя на чистата вяра...
Осъждение и Вечна истина
Заради тези и подобни учения Молинос беше осъден като еретик от Инквизицията и осъден на доживотен затвор. Той скоро почина в затвора, но истината, която преподаваше, никога не може да умре.
Любов към Бог отвъд разбирането
Говорейки за християнската душа, той казва: ”Нека тя предположи, че целият свят и най-изтънчените представи на най-мъдрите умове не могат да ѝ кажат нищо... Нека тя обича Бог такъв, какъвто е Той в Себе Си, а не такъв, какъвто си Го представя нейното въображение и Го рисува.”
Атрибутите на Бог
„Какъв е Богът?“ Ако с този въпрос имаме предвид „Какъв е Богът в Самия Себе Си?“, няма отговор... Тях наричаме Негови атрибути.
Заключителен химн
Върховен Отче, небесни Царю,
Теб сега дръзваме да възпеем;
Рад Твоите качества изповядват,
Славни всички, и безбройни.
-- Чарлз Уесли