Верният Божий Слуга имаше навика да става рано сутрин, за да започне деня с молитва. В Псалм 88:13 Той пророчески казва: „Сутрин молитвата ми идва пред Теб.“ Всяка сутрин Той живееше в зависимост от Бога, като ухото Му беше събудено и отворено в тишината на утрото, за да бъде поучаван като ученик – като учащ се.
Великият и вечен „Аз съм“, Господ (Яхве) от Стария Завет, Създателят на небето и земята, дойде в този свят във форма на слуга и в молитва Той позволи на Бога да Му покаже какво трябва да прави! Преди зазоряване Той влезе в присъствието на Бога, където беше подготвен за служението на деня. Там в тишината Той получи думи, с които да съживи уморени и обезсърчени души.
Учениците знаеха къде могат да намерят своя Учител в ранните сутрешни часове. Когато най-накрая Го настигнаха, те Го конфронтираха с думите: „Всички Те търсят“ (Марк 1:37). При такава новина човек е склонен да отговори веднага на желанията на тези, които ги търсят. Да кажеш „не“ и по този начин да разочароваш другите често не е лесно. Но какво отговори Господ на учениците Си в тази ситуация? Той вече беше подготвен от времето си на тишина в присъствието на Бога и затова знаеше какво трябва да направи: „Нека отидем в съседните градове, за да проповядвам и там“ (1:38). Това беше Божията воля за Него през този ден – и именно тази воля определяше Неговия ежедневен режим.
Давид копнееше Господ да му говори в началото на деня, защото написа: „Направи ме да чуя Твоята милост сутрин, защото на Теб се уповавам; направи ме да знам пътя, по който трябва да ходя, защото към Теб издигам душата си“ (Пс. 143:8). Нека това бъде и нашата молитва за днес!
