Това, което Божието Слово ни казва за снизхождението на нашия Господ Исус Христос, надхвърля най-смелите ни представи. Той беше и винаги е Синът на Отецoвата любов, Този, чрез Когото и за Когото бяха създадени всички неща и чрез Когото всички неща съществуват заедно (Кол. 1:13–17). За Него да влезе в утробата на човешка девица, Мария, да расте там и в определено време да се роди като привидно безпомощно Бебе, докато в същото време поддържа цялото творение в правилния му ход, е свята тайна, която никога няма да можем напълно да разберем, но която Бог ни е разкрил в Своето Слово.
Нека спрем и се поклоним, докато мислим как Той, Който беше неизмеримо богат, стана беден, толкова беден, че първото Му легло на земята беше ясла, корито за храна за домашни животни. Родителите, на които Бог повери Своя свят всемогъщ Син, бяха бедна девица, сгодена за скромен дърводелец. Нямаше място за тях в странноприемницата в техния роден град Витлеем, града на цар Давид!
Разбира се, Мария и Йосиф не са чули Той да изрича пророческите думи от горния пасаж в Евреи 10, цитат от Псалм 40. Но можем да наречем тези думи девиз на Божия Син, изречен към Бог Неговия Отец при влизането Му в този нещастен грешен свят. Наистина, тази парола характеризира целия Му живот на земята. Той ходеше смирено тук, общувайки с Отца Си и вършейки Неговата воля. И Той ни моли да вземем Неговото иго върху себе си и да се учим от Него, Този, Който тук винаги беше кротък и смирен по сърце, за да намерим покой за душите си.
