Исус Навин е спечелил голяма победа в Гай благодарение на Бога (Исус Навин 8), но може би във вълнението си е забравил да потърси Божията воля, когато гаваонците са дошли при него (Исус Навин 9). Той е дал обещание, което не е трябвало да дава, но въпреки това Бог не го изоставя. В Своя милостив суверенитет Той използва провала в полза на Израел. Когато аморейците чули за поражението на Гай и последвалия договор с Гаваон, „голям град“ (10:2), петима царе се обединили и настъпили срещу него. Гаваонците извикали към Исус Навин въз основа на споразумението си, затова Исус Навин и армията му пътували през нощта и предприели изненадваща атака.
Господ казва на Исус Навин: „Не се бой от тях, защото Аз ги предадох в ръката ти; нито един от тях няма да устои пред теб“ (10:8). Бог е почел обещанието Си и се е борил за Израел, и докато денят е отминавал, аморейците все още са бягали. Исус Навин е решил смело да заповяда на слънцето и луната да спрат, за да не бъдат отлагани Божиите цели само поради липса на слънчева светлина.
Как това е било научно възможно е нещо, което можем да попитаме Господ, когато Го видим в слава, но това със сигурност е било действие, което е можело да бъде извършено само от Самия Създател. Може да сме объркани от това и да стоим в благоговение пред него, но осъзнаваме ли, че това е нищо в сравнение със силата, проявена на кръста на Голгота? Спирането на слънцето – и земята – е изумително чудо с гигантски размери, но измиването на греховете ми е безкрайно по-голямо. Ние също бяхме извратен народ, който не заслужаваше да бъде спасен, но Христос победи врага и ни избави. Това наистина е достойно за нашето благоговение и Той заслужава нашето поклонение!
