Точно както естественото слънце понякога залязва в облаци, така и християнинът понякога има светло изгряване и още по-светъл пладне, но все пак залязва в мрак. Но ние знаем, че когато настъпи денят на безсмъртието, последният остатък от земните сенки завинаги ще изчезне. Тогава Господ обещава, че макар да не знаем какво прави, ще разберем по-късно (Йоан 13:7). Той сякаш пази някои неща от нас, за да изпита нашата вярност или да ни накара да живеем в доверчиво подчинение.
В светлината на вечността най-мрачните събития от този живот ще се видят като озарени от милост, а дори и най-тежките изпитания – като само по-сурови аспекти на Неговата любов. Затова не се вглеждайте любопитно или осъдително в настоящите Божии дела с вас. Чакайте с търпение до великия ден, когато всичко ще бъде разкрито. Душо моя, нощ ли е за теб тук? Писано е: „Нощ няма да има там“ (Откр. 21:25). Бъдете търпеливи! Вашият Господ скоро ще се яви и това славно явяване ще въведе вечен пладне, което не познава здрач. Междувременно, смирено и търпеливо чакайте, защото ако „плачът идва за нощта… сутрин има радост“ (Пс. 30:5).
Тогава „слънцето ти няма вече да залязва… защото Господ ще ти бъде вечна светлина и дните на скръбта ти ще свършат“ (Исая 60:20). Вечна светлина! Вечната светлина на Бога ще бъде славна и в небето ще бъдете радостен гражданин, безгрешен, безскръбен, безсълзен. Никога няма да се уморите да чувате вика: „Свят, свят, свят е Господ Бог Всемогъщи, Който беше, и Който е, и Който ще дойде“ (Откр. 4:8).
