Човешкият живот започна, когато Бог взе това, което беше формирал от пръстта, и вдъхна в него дъха на живота, за да образува живо същество (Бит. 2:7). Смъртта настъпи малко след това, когато първата двойка се усъмни в Божиите мотиви (3:5–6), и това задейства твърде познатия цикъл, на който сме свидетели днес, където животът непрекъснато е прекъсван от смъртта. Беше нужен Князът на живота да дойде и да наруши тази реалност, над която нямаме контрол.
Исус каза: „Аз дойдох, за да имат живот и да го имат изобилно“ (Йоан 10:10), и все пак Неговите мотиви бяха поставяни под въпрос. Това е така, защото животът, който Той предлагаше, беше неразривно свързан със светлината, а хората „обикнаха тъмнината повече от светлината, защото делата им бяха зли“ (Йоан 3:19).
Неговата сила да дава живот е засвидетелствана от трите чудеса, където смъртта е временно преодоляна. В един случай смъртта беше отнела живота на малко момиченце само преди мигове, но Исус я хвана за ръка и я възстанови (Лука 8:40–56). В друг случай смъртта беше отнела сина на една вдовица и погребалните церемонии бяха в разгара си (Лука 7:11–17). И накрая, Лазар, който беше мъртъв от четири дни, е помолен да излезе, и те го развързват от погребалните одежди.
Неговата власт над смъртта е много по-голяма от тези три чудеса. Той победи смъртта, като даде Своя собствен живот и предлага много повече от временен живот. Заплатата за вашия грях е смърт, но Господ Исус е възкресението и животът, и ако Му се доверите като на Този, Който умря за вас, Той ще ви даде вечен живот! Няма да бъдете съдени за греховете си, защото Той пое това върху Себе Си. Ще преминете от тъмнина в светлина (Деяния 26:18) и от смърт към живот (Йоан 5:24).
