1 А змията беше най-хитра от всичките зверове полски които направи Господ Бог. И тя рече на жената: Истина ли рече Бог да не ядете от всяко дърво на рая? 2 И жената рече на змията: От плода на райските дървя можем да ядем; 3 а от плода на дървото което е всред рая, рече Бог: Да не ядете от него, нито да се прикоснете при него, за да не умрете. 4 И змията рече на жената: Никак няма да умрете; 5 но знае Бог, че в който ден ядете от него ще се отворят очите ви, и ще бъдете като богове да познавате доброто и злото. 6 И видя жената че дървото беше добро за ядене, и че беше угодно на очите, и дърво желателно като що дава знаяне; и взе от плода му та яде, и със себе си наедно даде и на мъжа си, та яде и той. 7 Тогаз им се отвориха очите и на двамата, и познаха че бяха голи; и съшиха листе от смокина, и направиха за себе си препаски. 8 И чуха гласа на Господа Бога като ходеше в рая надвечер; и скриха се Адам и жена му от лицето на Господа Бога между райските дървя. 9 И повика Господ Бог Адама и рече му: Де си? 10 А той рече: чух гласа ти в рая, и убоях се, защото съм гол; и скрих се. 11 И рече му Бог: Кой ти обади че си гол? Ял ли си от дървото от което ти заповядах да не ядеш? 12 И рече Адам: Жената която ми си дал да е с мене, тя ми даде от дървото, и ядох. 13 И рече Господ Бог на жената: Що е това което си сторила? И жената рече: Змията ме измами, и ядох. 14 И рече Господ Бог на змията: Понеже си сторила ти това, проклета да си от всичките скотове и от всичките животни на полето: по корема си ще ходиш, и пръст ще ядеш през всичките дни на живота си. 15 И вражда ще поставя между тебе и жената, и между твоето семе и нейното семе: то ще ти смаже главата, и ти ще му нараниш петата. 16 А на жената рече: Ще ти преумножа скръбта в чревоношението ти: с болезни ще раждаш чада; и към мъжа ти ще бъде желанието ти, и той ще те владее. 17 А на Адама рече: Понеже си послушал гласа на жена си, и си ял от дървото за което ти заповядах и казах: Да не ядеш от него, проклета да е земята поради тебе: със скръб ще ядеш плодовете и през всичките дни на живота си. 18 Тръне и бодли ще ти произрастява; и ти ще ядеш на полето тревата. 19 С пота на лицето си ще ядеш хляба си доде се върнеш в земята от която си взет; понеже пръст си, и в пръст ще се върнеш. 20 И нарече Адам името на жена си Ева, защото тя беше майка на всичките живущи. 21 И направи Господ Бог на Адама и на жена му дрехи кожени, и облече ги. 22 И рече Господ Бог: Ето, Адам стана като един от нас да познава доброто и злото; и сега, за да не простре ръката си та вземе и от дървото на живота, и яде, и живее вечно, 23 за това Господ Бог го извади из Едемския рай да работи земята из която биде взет. 24 И изпъди Адама; и към изток на Едемския рай постави Херувимите и пламенния меч който се въртеше, да пазят пътя към дървото на живота.
2 И по обичая си Павел влезе при тях, и три съботи наред се разговаряше с тях от писанията, 3 та им откриваше и доказваше че: Трябваше Христос да пострада и да възкръсне от мъртвите, и че: Този Исус когото ви аз проповядвам е Христос.
5 Но неповярвалите Юдеи завидяха, и като взеха с тях си неколцина прости и лоши человеци събраха ги на куп и размиряваха града; и нападнаха на Ясоновата къща та търсеха Павла и Сила да ги изведат пред народа. 6 И като не ги намериха повлекоха Ясона и някои от братята към градоначалниците, и викаха: Тези които размириха света дойдоха и тука; 7 които прие Ясон; и всички тези действуват против Кесаревите повеления, и казват че има друг цар, Исус. 8 И смутиха народа и градоначалниците които чуха това. 9 Но като взеха поръчителство от Ясона и от другите пуснаха ги. 10 А братята незабавно през нощ изпратиха Павла и Сила в Берия; и те като стигнаха там отидоха в съборището Юдейско.
Битие 3 · Деяния 17:2–3 · Деяния 17:5–10 · BG1871
Апостол Павел представяше Божието Слово в синагогата в Солун през три последователни съботи. Лука съобщава, че Павел разсъждаваше с тях от Писанията, което показва, че апостолът взаимодействаше с аудиторията си, докато четеше и тълкуваше Писанията: „Обяснявайки и доказвайки, че Христос трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите.“ Обяснявайки означава, че Павел „отваряше“ Писанието по задълбочен начин. Доказвайки предполага, че той поставяше пред слушателите си съвкупност от неща, които са сигурни и не могат да бъдат отречени.
Божията програма за Неговия Помазаник е ясна от много Писания: Той трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите. Апостолът представи на аудиторията си Личност – не новафилософия, а Месията. Презреният Исус от Назарет е Месията (Христос) според Писанията. Той е благословеният Син Божий, Който е Бог и Човек в една Личност. Непостижим, божествен, но съвършено човешки, без никакъв недостатък или грях, различен от всички други хора след грехопадението на Адам и Ева (Битие 3).Павел също така обясни, че смъртта на Месията на кръста е била необходима за разрешаване на въпроса за греха. Бог е имал победа над силата на смъртта, като е възкресил Исус от мъртвите. Всъщност Исус възкреси Себе Си, докато е вярно също, че Бог Го възкреси от мъртвите. Само Един беше достоен да бъде възкресен: Божият помазаник, Когото Той издигна до най-високото небе, мястото на почит от дясната Му ръка (Евреи 1:3)! Някои приеха посланието на Павел и се присъединиха към неговата група, докато други го отхвърлиха и дори предизвикаха бунт (Деяния 17:5–10). Какъв е нашият отговор?
