По време на земното Си служение чуваме Господ Исус да казва на учениците Си да не ходят при езичниците или самаряните, а при изгубените овце от Израилевия дом (Мат. 10:5–6); а на жената при кладенеца в Сихар Той казва: „спасението е от юдеите“ (Йоан 4:22). Това може да изглежда странно на пръв поглед, но Той не ограничава спасението до израилския народ, а по-скоро ясно показва, че спасението ще дойде от този народ. Обещанието за спасение е пророкувано като идващо от рода на Давид, от племето на Юда (Ер. 23:5–6).
Юдеите отхвърлиха Господ Исус и казаха, така да се каже: „няма да искаме този човек да царува над нас“ (Лука 19:14), и в своето отхвърляне разпънаха Господа на славата. В Своя суверенитет Бог е предвидил, че това разпъване е самото средство, чрез което спасението ще бъде предложено не само на Израел, но и на „всеки, който призове името Господне“ (Деяния 2:21). Поручението, което Господ Исус даде на учениците Си, беше да бъде „до края на земята“ (Деяния 1:8).
Корнилий, езичник, нямаше претенции към обещанията на Израел, но той се боеше от Бога и беше човек на молитва (Деяния 10:1–2). Петър беше изпратен при него, за да сподели истината на благовестието на благодатта чрез Исус Христос. Как ли сърцето му трябва да е преливало от хвала и поклонение, за да чуе как Бог е изпратил Своя единствен Син да умре като негов заместник и да го въведе във връзка със Себе Си. Нека никога не преставаме да се възхищаваме на Божията благодат и да разказваме на другите за Неговото велико спасение!
