Страхувайки се за живота си, жителите на хивейския царски град Гаваон решили да се опитат да сключат завет с Израел. За разлика от Раав, която беше признала Йехова за „Бог горе на небето и долу на земята“ и се беше предала на Неговата милост, гаваонците действаха измамно. Те дойдоха с износени дрехи и обувки, мухлясал хляб и скъсани мехове за вино и казаха на израилтяните, че са дошли от далечна страна и че когато са тръгнали, всичко е било свежо и ново.
Без да питат Господа за Неговото напътствие, Исус Навин и израелските князе сключиха тържествен договор с тях да ги оставят да живеят. Три дни по-късно израилтяните разбраха с кого сега са в съюз. Те роптаеха срещу своите князе и бяха готови да убият гаваонците, но Исус Навин и управниците ги спряха, напомняйки им, че не могат да ги докоснат, защото мирният завет беше положен в името на Йехова, Бога на Израел.
Гаваонците бяха казали на Исус Навин: „Ние сме ваши слуги.“ Сега животът им беше пощаден, но те щяха да бъдат слуги завинаги! Трябваше да секат дърва и да носят вода. Но по чудните Божии пътища те не трябваше да правят това само за събранието на Израел, но и „за Господния олтар.“ Храмовите служители, които се върнаха от изгнание във Вавилон, бяха потомци на тези гаваонци, които ценяха привилегията да могат да служат на Бога (Неем. 3:7).
