Евангелието от Йоан показва Господ Исус като Божи Син, Който беше изпратен от Отца и Който живееше в постоянна зависимост от Него. Тази зависимост се вижда не само в това, което Той правеше, но и кога го правеше.
В глава 2 майката на Исус забеляза, че виното на сватбеното тържество е свършило. Нейното косвено предложение Исус да направи нещо по въпроса беше отхвърлено от Господа, тъй като Неговото време още не беше дошло. Той не послуша добронамерената забележка на майка Си, а изчака напътствието на Своя Отец. Когато дойде подходящото време, Той направи чудо, за да осигури ново вино.
В глава 7 братята на Исус Го помолиха да отиде в Йерусалим, за да се покаже на света. Това плътско мислене Господ трябваше да отхвърли – отново, Неговото време още не беше дошло. Няколко дни по-късно Той отиде на Празника на шатрите, защото сега беше дошло времето на Отца. Но Той отиде „не явно, а сякаш тайно“ (7:10).
В глава 11 Марта и Мария уведомиха Господа, че брат им е болен. Отново Господ изчака и не действа веднага. Едва след два дни, когато Лазар вече беше умрял, Той отиде във Витания и възкреси Лазар от мъртвите.
Имаме привилегията да наблюдаваме Неговото поведение и да се учим от Него. Дори ако Бог може да използва забележките на хората, за да ни уведоми за Своята воля, ние трябва да бъдем будни, чакайки небесното напътствие.
