В Псалм 74 имаме оплакване на Асаф относно разрушаването на храма от Навуходоносор. Той ни казва, че някога човек е бил известен с това, че е отишъл в Ливан и с брадва е съсякъл дървета, а с чук ги е оформил за украса на храма. Той е използвал разрушителни оръжия по правилния начин, защото ще си спомните, че при изграждането на храма нито един от тези инструменти не е бил използван в самата къща. От този псалм научаваме, че те са били използвани извън къщата, за да се осигури материал за нейното изграждане. В наши дни е имало известни мъже, които чрез евангелието са сваляли хора от високите им места в този свят и по този начин са били инструмент за създаване на духовен материал за Божия дом. Но Асаф продължава, като казва, че брадвите и чуковете сега се използват вътре в храма, а не отвън, и умелата работа на другите е била унищожавана.
Много по-лесно е да изгониш хора, отколкото да ги привлечеш. Имах тъжния опит да видя мъже, активни в сеенето на раздори в събранията, и като следствие хората бяха прогонени. Колко по-благословено би било да се трудим в търсене на обръщането на хората и да им помагаме с оглед на това да станат материал за украсяване на Божия дом. Може ли да се каже за някой от нас, че сме прогонили хора и не сме били активни в стремежа да ги привлечем? Разрушение или съзидание – кое е вярно за нас?
