Животът е наш по свободната Божия благодат, и имайки живота, имаме привилегията на общението. Вярно е, че някои от децата се наслаждават на общението слабо; но нека не ограничаваме Бога с нашето ограничено разбиране за Него. Най-доброто нещо в семейството е родителската любов, и това е общата част на всички деца.
Новият и вечен живот е този, който живее всяко дете; няма друг божествен живот: „Бог ни е дал вечен живот, и този живот е в Неговия Син“ (1 Йоан 5:11). Може да има растеж на детето, но привилегията на общението произтича от притежаването на живота. Колкото повече се наслаждаваме на това общение, толкова по-голяма е мярката на истинската християнска радост. Нека сърцето бъде колкото и да е голямо, божествената радост ще го изпълни до преливане. Най-голямата мярка, заедно с най-малката, ще бъде изпълнена догоре, когато бъде потопена в океана. Има безгранична радост за Божието дете, и сърцето му може да бъде изпълнено с нея чрез общение с Отца и Сина.
В славата, която очаква Божиите деца, когато вечният живот ще бъде напълно насладен от тях, радостта на всеки ще бъде наистина пълна, защото тогава общението с Отца и Сина ще бъде пълно. Все пак, докато сме тук в света, в изпитания, ежедневни трудности и слабост, частта на всяко дете е общението и произтичащата от него радост.
