Живеем в толкова трудни времена, където изглежда, че цялата основа около нас се руши! Давид се е справял със същото чувство за своето време в Псалм 11:3, казвайки: „Ако основите са разрушени, какво може да направи праведният?“ Докато Давид размишлявал върху проблемите на света около него, неговият отговор бил: „На Господа се уповавам“ (ст. 1). Той продължава, като ни напомня, че Господ не се е променил; Той все още е на трона, казвайки: „Господ е в Своя свят храм, тронът на Господа е на небето; очите Му гледат, клепачите Му изпитват синовете човешки“ (ст. 4). На друго място ни е казано, че „очите на Господа обикалят по цялата земя, за да покаже Себе Си силен в полза на онези, чието сърце е вярно на Него“ (2 Лет. 16:9).
Стихът непосредствено преди днешния текст ни наставлява: „Помнете онези, които ви управляват, които са ви говорили Божието слово, чиято вяра следвайте, като размишлявате върху резултата от тяхното поведение“ (Евр. 13:7). Онези, които са били преди нас, ни научиха на пътя на праведността; техният живот и тяхното учение ни посочиха към Този, Който е същият вчера, днес и завинаги. Както Уилям Макдоналд го е казал: „Същността на тяхното учение беше следната: Исус е същият вчера, днес и завинаги. Целта на техния живот беше Исус, същият вчера, днес и завинаги. Основата на тяхното послание беше, че Исус е Христос, вчера, днес и завинаги.“
Какво би било да имаме такъв единствен фокус за живота си! Но ние имаме! Господ Исус Христос е обектът за нашите души. Това е, което ни е предадено! Посланието не се е променило; то е същото, защото Той не се е променил и е същият, вчера, днес и завинаги! Нека вземем това послание със себе си, докато вървим през деня!
