10 Милост и истина се срещнаха Правда и мир се целунаха.
1 А когато Аполос беше в Коринт, Павел мина през горните страни и дойде в Ефес; и като намери някои ученици 2 рече им: Приехте ли Духа Светаго като повярвахте? А те му рекоха: Не сме нито чули да ли има Дух Свет. 3 И рече им: А в що се кръстихте? А те рекоха: В кръщението Иоаново. 4 А Павел рече: Иоан кръсти с кръщение на покаяние, като казваше на народът да вярва в тогози който иде след него, сиреч в Христа Исуса. 5 И като чуха кръстиха с в името на Господа Исуса. 6 И щом възложи Павел ръце на тях; дойде Дух Светий на тях; и говореха езици и пророчествуваха. 7 И всичките бяха до дванадесет мъже. 8 И като влезе в съборището проповядваше с дързновение, и три месеца наред разговаряше се с народа и убеждаваше ги за царството Божие. 9 А понеже някои се ожесточаваха и не вярваха, но злословеха учението пред народа, той се оттегли от тях, и отлъчи учениците та се разговаряше с тях всеки ден в училището на някого си Тирана. 10 И това се продължава две години, така щото всички които живееха в Азия, Юдеи и Елини, чуха словото на Господа Исуса. 11 Големи още чудеса струваше Бог чрез Павловите ръце; 12 до толкоз щото кърпи и престилки от неговото тяло носеха ги по болните, и отмахваше се болестта от тях, и злите духове излязваха из тях. 13 И някои скитници Юдеи заклинатели начнаха да произносят името на Господа Исуса над тези които имаха зли духове, и казваха: Заклеваме ви в Исуса когото Павел проповядва. 14 И тия що правеха това бяха някои си седмина синове на Скева, първосвещеник Юдейски. 15 И отговори лукавият дух и рече: Исуса познавам, и Павла зная; но вие кои сте? 16 И скочи върх тях человекът в когото беше лукавий дух, и като им надви укрепи се над тях, така що голи и ранени избягаха из онази къща. 17 И това стана известно на всички Юдеи и Елини, жители Ефески; и нападна страх на всички тях, и възвеличаваше се името на Господа Исуса. 18 И мнозина от повярвалите дохождаха та се изповядваха и изказваха делата си. 19 Мнозина още и от тези които правеха магии донасяха си книгите и ги горяха пред всичките; и като пресметнаха цената им намериха петдесет тисящи сребро. 20 Така силно растеше и крепеше се словото Господне. 21 И като се свърши това Павел положи духом, след като обходи Македония и Ахаия, да иде в Ерусалим; и рече: Като ида там, трябва да видя и Рим. 22 И проводи в Македония двамина от тези които му слугуваха, Тимотея е Ераста; а той остана за малко време в Азия. 23 А в онова време голям метеж стана за пътя Господен. 24 Защото златар някой си на име Димитрий, който правеше сребърни храмчета на Артемида, и даваше на художниците голяма печалба, 25 като събра тях, още и други работници които работеха таквизи неща, рече: Братие, вие знаете че от тази работа е нашата прехрана. 26 И сега видите и чуете че не само в Ефес, но току-речи във всичка Азия, този Павел предума и обърна много народ, като казва че не са богове тези които се правят с человечески ръце. 27 И не само това наше художество е в опасност да дойде в презрение, но и храмът на великата богиня Артемида да се счита за нищо; и ще се съсипе нейното величие която цяла Азия и вселената почита. 28 Това откак зачуха те изпълнени с гняв викаха и казваха: Велика е Артемида Ефеская! 29 И смущението се разпростря по всичкия град; и впуснаха се единодушно на позорището, като дръпнаха със себе си Македонците Гаия и Аристарха, Павловите спътници. 30 А когато Павел щеше да влезе между народа, учениците го не пуснаха. 31 Така и някои от Азийските началници, понеже му бяха приятели, проводиха до него и молеха му се да се не показва на позорището. 32 И тъй, едни викаха едно, а други друго; защото събранието беше неразбрано, и повечето не знаеха защо се бяха събрали. 33 А от народа изкараха Александра да говори, понеже Юдеите предложиха него; и Александър помага с ръка и щеше да се отговори на народа. 34 Но като го познаха че Юдеин, нададоха един глас всичките и викаха колкото до два часа: Велика е Артемида Ефеская. 35 На това писарят градски като утиши народа казва: Мъже Ефески, кой е онзи человек който не знае че градът Ефес служи на великата богиня Артемида и на падналият от Юпитера идол? 36 И тъй, това като е неоспоримо, вие трябва мирни да бъдете, и да не правите нищо несмислено. 37 Защото сте довели тези человеци които нито са светотатци нито богинята ви хулят. 38 И тъй, Димитрий и художниците които са с него ако имат съдба с някого, има дни съдебни, има и изправници; нека излязат да се съдят един с други. 39 Ако ли търсите нещо друго, в законното събрание ще се реши. 40 Защото за днешния метеж опасно е да ни не обвинят като размирници, понеже няма никаква причина с която би могли да оправдаем това безчинно стичане. 41 И това като рече разпусна събранието.
19 Мнозина още и от тези които правеха магии донасяха си книгите и ги горяха пред всичките; и като пресметнаха цената им намериха петдесет тисящи сребро.
Псалми 85:10 · Деяния 19 · Деяния 19:19 · BG1871
В този стих Павел разкрива, че „и двамата“ имаме достъп до Отца. Това е препратка към двете групи, които съставляваха събранието: евреи и езичници. Повечето от ефесяните преди това са били езичници. В Деяния 19 четем, че те са се покланяли на богинята Диана. Когато се обърнаха към Христос в покаяние, те изгориха своите книги по магия, които бяха оценени на 50 000 сребърни монети, около 6 милиона щатски долара (Деяния 19:19)! След като бяха спасени, те и обърнатите евреи сред тях „и двамата“ имаха равен достъп до Бога в тази нова връзка чрез изкупление (Еф. 2:16–17).
Мнозина са посочвали, че Ефесяни 2:18 е тринитарен текст. Това означава, че цялата Троица е замесена в нашия достъп до Отца: Защото чрез Него (Христос, Синът) имаме достъп чрез един Дух до Отца. Всъщност, делото на Троицата в полза на грешника е вплетено в цялото Послание до Ефесяни. В глава 1 виждаме, че сме били благословени от Отца, запечатани сме от Светия Дух и имаме изкупление чрез Христос(1:3, 7, 13). Друг пример се намира в Ефесяни 4:4–6, където четем, че има един Дух, един Господ и един Бог и Отец на всички.
Три Божествени Личности действаха в благословено единство на целта за спасението на бедните грешници! Но трябва да спрем, за да разгледаме факта, че именно Личността на Сина отговори на призива към кръста. Дж. Н. Дарби е казал за Бога: „Неговата любов към нас беше показана в това, което беше най-тържественото доказателство за Неговата нетърпимост към злото: кръстът.“ Милост и истина „се срещнаха“, а правда и мир „се целунаха“ в този ден (Пс. 85:10). Ние сме в нова връзка чрез благословената Троица!
