1 А шест дни преди пасхата дойде Исус във Витания, дето беше бившият умрял Лазар когото възкреси от мъртвите. 2 И направиха му там вечеря, и Марта слугуваше; а Лазар беше един от тези които седяха с него наедно на трапезата. 3 Тогаз Мария взе една литра чисто драгоценно миро нард и помаза нозете Исусови, и отри нозете му с космите си; и къщата се изпълни от благоуханието на мирото. 4 Тогаз един от учениците му, Юда Симонов Искариотски, който щеше да го предаде, казва: 5 Защо да се не продаде това миро за триста динари, и да се дадат на сиромасите? 6 А това го рече, не защото го беше грижа за сиромасите, но защото бе крадец, и той имаше касата, и носеше каквото туряха в нея. 7 Тогаз Исус рече: Недейте я: за деня на погребението ми го е задържала. 8 Защото сиромасите всякога имате със себе си, а мене всякога нямате. 9 И резумеха голямо множество от Юдеите че е там; и дойдоха, не току за Исуса, но да видят и Лазара когото възкреси от мъртвите. 10 А първосвещениците се наговориха да убият и Лазара, 11 защото мнозина от Юдеите за него отиваха и вярваха в Исуса. 12 На утрешния ден народ много който беше дошел на праздника, като чуха че иде Исус в Ерусалим, 13 взеха вейки финикови та излязоха да го посрещнат, и викаха: Осанна! благословен който иде в името Господне, цар Израилев! 14 А Исус намери осле и възседна на него, според както е писано: 15 "Не бой се, дъщи Сионова, ето, твоят Цар иде възседнал на ждребе ослично." 16 Но това учениците му изпървом не разумяха; а когато се прослави Исус тогаз си наумиха че това бе за него писано, и това му сториха. 17 А народът който беше с него когато повика Лазара от гроба и го възкреси от мъртвите свидетелствуваше. 18 За това го и посрещна народа, защото чуха че сторил това чудо. 19 А Фарисеите рекоха помежду си: Видите ли че нищо не ползувате? Ето, светът отиде след него. 20 И между тези, които възлязваха да се поклонят в праздникът имаше и някои Елини. 21 И те дойдоха при Филипа, който бе от Витсаида Галилейска, и молиха му се и казваха: Господине, искаме да видим Исуса. 22 Идва Филип и казва на Андрея; Андрей пък и Филип казват на Исуса. 23 А Исус им отговори и рече: Дойде часът да се прослави Син человечески. 24 Истина, истина ви казвам: Ако житното зърно не падне в земята и не умре, то остава само; ако ли умре, много плод приноси. 25 Който обича живота си ще го изгуби; и който ненавиди живота си на този свят за вечен живот ще го упази. 26 Ако слугува някой на мене, мене да последва; и дето съм аз там ще бъде и слугата ми; и който слугува на мене него ще почте Отец ми. 27 Сега душата ми е смутена; и що да река? Отче, избави ме от този час? Но за това дойдох на този час. 28 Отче, прослави името твое. Тогаз дойде глас от небето: И прославих, и пак ще прославя. 29 А народът, които стояха и чуха това казваха: Гръм е. Други говореха: Ангел му продума. 30 Отговори Исус и рече: Този глас не биде за мене, но за вас. 31 Сега е съдба на този свят: сега князът на този свят ще бъде изпъден вън. 32 И когато бъда аз въздигнат от земята ще привлека всичките при себе си. 33 А това говореше като назначаваше от каква смърт имаше да умре. 34 Отговори му народът: Ние сме чули от закона че Христос във веки пребъдва; и как казваш ти че Син человечески трябва да бъде въздигнат? Кой е този Син человечески? 35 И рече им Исус: Още малко време виделината е с вас. Ходете докле имате виделина, да ви не настигне тъмнината; а който ходи в тъмнината не знае къде отива. 36 Докле имате виделината вярвайте във виделината за да сте синове на виделината. Това издума Исус, и отиде та се скри от тях. 37 Но ако и да бе сторил толкоз чудеса пред тях, не вярваха в него; 38 за да се изпълни речта на пророка Исая, който рече: "Господи, кой повярва на нашето проповядване? и мишцата Господня кому се откри?" 39 За това не можаха да вярват, защото пак Исая рече: 40 "Ослепил е очите им, и окаменил сърцата им, с очи да не видят, и със сърдца да не разумеят, та да се не обърнат и ги изцеля." 41 Това рече Исая когато видя славата негова и говори за него. 42 Но пак и от князовете мнозина повярваха в него; но поради Фарисеите не изповядваха, за да не бъдат отлъчени от съборището: 43 защото възлюбиха славата человеческа повече нежели славата Божия. 44 А Исус възгласи и рече: Който вярва в мене не вярва в мене, но в тогози който ме е проводил. 45 И който гледа мене гледа тогози който ме е проводил. 46 Аз дойдох виделина на света, за да не остане в тъмнина всеки който вярва в мене. 47 И ако чуе някой моите думи и не повярва, аз няма да го съдя; защото не дойдох да съдя света, но да спася света. 48 Който се отмята от мене и не приима моите думи има кой да го съди: словото което говорих, то ще да го съди в последния ден. 49 Защото аз от себе си не говорих; но Отец който ме проводи, той ми даде заповед какво да река и що да говоря. 50 И знам че неговата заповед е живот вечен. И тъй, това що говоря, както ми е Отец рекъл така говоря.
1 След това определи Господ и други седемдесет, и разпроводи ги по двама пред лицето си във всеки град и място дето имаше сам той да иде. 2 И казваше им: Жетвата е много, а работниците малко; за това молете се на Господаря на жетвата, да извади работници на жетвата си. 3 Идете; ето, аз ви проваждам като агнета всред вълци: 4 Не носете ни кесия ни тържик нито обуща, и никого в пътя не поздравявайте. 5 И в която къща влязвате, първом казвайте; Мир на този дом! 6 И ако бъде там синът на мир, ще почива на него вашият мир; ако ли не, ще се повърне на вас. 7 И в тая къща седете, и яжте и пийте което има у тях; защото работникът е достоен за своята заплата; недейте се преместя из къща в къща. 8 И в който град влязвате и ви приимат, яжте което ви предлагат, 9 и изцелявайте болните които са в него, и казвайте им: Наближило ви е царството Божие. 10 А в който град влязвате, и не ви приимат, кога излязвате на главните му улици речете: 11 И праха който е полепнал по нас от градът ви отърсваме ви го; но това да знаете, че ви е наближило царството Божие. 12 Казвам ви че в онзи ден по-леко ще бъде наказанието на Содом нежели на този град. 13 Горко тебе, Хоразине! горко тебе, Витсаидо! защото ако бяха били в Тир и Сидон бившите между вас чудеса, отдавна би се покаяли, седеще във вретище и пепел. 14 Но на съда по-леко ще бъде на Тир и на Сидон нежели на вас. 15 И ти, Капернауме, който си се възвисил до небеса, до ада ще се смъкнеш. 16 Който слуша вас, мене слуша; и който се отмята от вас, от мене се отмята; а който се отмята от мене, отмята се от тогози който ме е проводил. 17 И върнаха се седемдесетте с радост и казваха: Господи, с твоето име и бесовете се покоряват нам. 18 А той им рече: Видях Сатана че падна като светкавица от небето. 19 Ето, давам ви власт да настъпвате на змии и на скорпии и над вас всяка сила вражия; и нищо няма да ви повреди. 20 Но на това недейте се радва, че духовете се покоряват вам; а радвайте се повече, защото имената ваши са написани на небеса. 21 В този час възрадва се духом Исус, и рече: Благодаря ти, Отче, Господи на небето и на земята, че си утаил това от мъдри и разумни, и открил си го на младенци; ей, Отче, защото така бе угодно пред тебе. 22 Всичко ми е предадено от Отца ми; и освен Отца никой друг не знае кой е Синът, и кой е Отец никой друг не знае тъкмо Синът, и онзи комуто би рачил Синът да го открие. 23 Обърна се после особно към учениците, и рече: Блажени очите, които виждат това което вие видите. 24 Защото ви казвам, че мнозина пророци и царе пожелаха да видят това което вие виждате, и не видяха, и да чуят това що чуете, и не са чули. 25 И, ето, някой законник стана да го изпитва, и казваше: Учителю, какво да правя за да наследя живот вечен? 26 А той му рече: В закона що е писано? как четеш? 27 И той отговори, и рече: "Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичката си сила, и със всичкия си ум, и ближнаго твоего както самаго себе си." 28 И рече му: Право си отговорил; това прави и ще живееш. 29 Но той понеже искаше да оправдае себе си, рече Исусу: И кой е ближният мой? 30 На това отговори Исус и рече: человек някой слязваше от Ерусалим в Иерихон и налетя на разбойници, които, като го обраха и нараниха, отидоха си, и го оставиха полумъртъв. 31 И по случай някой си свещеник слязваше по него път: и като го видя, мина от среща и замина. 32 Подобно и Левит някой, като стигна на това място, дойде, видя, мина от среща и замина. 33 Но един Самарянин като пътуваше дойде до него, и като го видя смили се, 34 и пристъпи та превърза раните му, като възливаше масло и вино; после го възкачи на добитъка си, та го занесе в гостилницата, и пригоди му. 35 И на утрешния ден когато си похождаше, извади та даде два динария гостилнику, и рече му: Пригодявай му: и каквото повече иждивиш аз на връщане ще ти платя. 36 И тъй, от тези тримата кой ти се вижда да е бил ближен на изпадналия в разбойниците? 37 А той рече: Този който му стори милост. Тогаз Исус му рече: Иди, и ти така прави. 38 И в отиването им влезе Исус в някое село: и жена някоя си на име Марта го прие у дома си. 39 И тя имаше сестра нарицаема Мария, която бе седнала до нозете Исусови и слушаше словото негово. 40 А Марта се мълвеше за многото слугуване; и застана та рече: Господи, не брежиш ли, че сестра ми ме остави сама да слугувам? речи й прочее да ми помогне. 41 Отговори Исус, и рече й: Марто, Марто, грижиш се и мълвиш се за много неща; 42 но едно е потребно; а Мария избра добрата част, която няма да се отнеме от нея.
13 И повика десет от слугите си, и даде им десет мнаси, и рече им: Търгувайте докле дойда.
Йоан 12 · Лука 10 · Лука 19:13 · BG1871
В този добре известен разказ Господ Исус първо призова Симон Петър и Андрей, а след това призова и Яков и Йоан. И в двата случая те оставиха риболовния си бизнес, за да последват Господа. Обаче забележете, Писанието не казва, че те оставиха риболовния си бизнес, за да станат ловци на човеци. Вярно е, че Господ беше казал, че ще ги направи такива. Но какво казват стиховете? Те оставиха всичко, за да Го последват.
Защо посочваме тази разлика? Просто по тази причина, за да подчертаем обекта, който беше пред Петър и Андрей, и Яков и Йоан. Служението, улавянето на човеци, не беше обектът пред тях. Самият Христос беше. Те Го последваха.
Можем да илюстрираме точката, която се опитваме да направим, като разгледаме разликата в двата разказа за служението на Марта в Лука 10 и Йоан 12. В Лука 10, самото служение беше фокусът на Марта, и така тя стана „загрижена и обезпокоена за много неща“. Тя дори започна да се оплаква, че сестра ѝ не служи, както тя смяташе, че трябва! Но в Йоан 12, Самият Господ беше нейният обект, и всичко беше за Негова слава. Тук нямаше оплаквания за други, а по-скоро нейното служение перфектно допълваше служението на другите.
Разбира се, осъзнаваме, че повечето не са призовани да напуснат работа, или дом, или семейство, за да служат на Господа. Но всички ние сме призовани да Му служим при каквито и да е обстоятелства, в които Той ни е поставил. Всички ние сме слуги, които трябва да се занимават, докато Той дойде (Лука 19:13).
Нека Господ даде благодат на всички нас, че в каквото и служение Той да ни донесе да вършим, Самият Той да бъде нашият обект, и нашето желание да бъде да Го прославяме.
