Причината, поради която Йехова изпрати змии в израилския лагер, е, че хората бяха отхвърлили Бога, третирайки Неговото избавление от Египет като нищо. Смъртта настъпва, когато обърнем гръб на Бога и отхвърлим спасението, което Той е извършил. Живот може да се намери само в Неговото присъствие, и резултатът за Израел е, че „много от израилтяните умряха“ (Числа 21:6).
Присъдата е наказание, но тя служи и за повишаване на осъзнатостта и за връщане на грешника към Господа. Змиите имат желания ефект върху хората, както се вижда от изповедта на израилтяните: „съгрешихме“. Изповедта е необходима първа стъпка към възстановяването. Но какво може да направи един свят Бог с тези, които са съгрешили? Той не би бил праведен, ако го пренебрегне или подмине, сякаш не се е случило.
В своето невежество хората просто искат змиите да бъдат премахнати, но Бог има много по-ефективно решение предвид. Премахването на змиите не би помогнало на ухапаните, а що се отнася до отровната отрова на греха, всички сме били ухапани. Дори ако Бог можеше да ни избави от присъствието на греха, ефектът от него прониква дълбоко във всеки човек и ние сме под смъртна присъда, докато той протича (срв. Яков 1:13–15).
„И както Моисей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат и Човешкият Син, за да не погине никой, който вярва в Него, но да има вечен живот“ (Йоан 3:14–15). Това е единственото решение, което удовлетворява Божията святост и демонстрира Неговата неизмерима любов. Смъртта на Господ Исус завинаги остава единственото средство за излекуване на отровата на греха. Той положи живота Си, за да можем да преминем от смърт към живот.
