Това са удивителни думи от устните на благословения, свят Божий Син. Червеят е самата картина на най-ниското унижение. Всеки грешник от Адамовата раса би могъл с право да говори за себе си така, защото грехът е отнел достойнството на човека и ние заслужаваме да бъдем унижени до прах. Но в тези думи чуваме да говори Този, Който е абсолютно уникалният и безгрешен Божий Син.
Този псалм говори за Него като за великата жертва за грях – в доброволна благодат Той дава Себе Си като жертва, за да понесе присъдата, дължима за ужасния бич на греха, заставайки на мястото на виновните и понасяйки това ужасно бреме сам. Забелязано е, че думата червей в този конкретен стих се отнася до кошенила, от която, чрез нейната смърт, се получаваше аленото багрило на скинията. Това наистина е подходящо приложение към жертвата на Господ Исус. Никой никога не е заемал такова ниско място на унижение като Него – Този, Който е достоен за най-високото място във вселената.
Да се мисли за чудото на тази доброволна жертва трябва да изпълни сърцата на всички хора навсякъде с най-дълбоко уважение и възхищение. И все пак, точно по времето, когато Той даваше Себе Си за човечеството, Той беше безмилостно укоряван и силно презрян. Какво срамно насилие натрупаха върху този смирен, милостив Един, Който мълчаливо понасяше насилие, плюене и обидни думи като агне, тихо пред стригачите.
Хората се отнасяха към Спасителя по такъв срамен начин, но това със сигурност трябва да говори на Неговия изкупен народ. Нека това да раздвижи сърцата ни да компенсираме тази тъжна безчестие, като Му отдадем сега най-дълбоко поклонение и събудим сега песента на ликуващо обожание, с която вечността ще отеква непрестанно: „Благословено да бъде името Господне отсега и завинаги!“ (Пс. 113:2).
