Учението за Бога, нашия Спасител, е евангелието. То ни казва, че Бог е добър и върши добро (Пс. 119:68). Колко сме щастливи, че някога сме го чули; без него щяхме да живеем без Бог, без Христос и без надежда в света; и какъв би бил такъв живот за нас? И какви щяхме да бъдем?
Ходеща сянка; беден актьор,
Който се перчи и тревожи своя час на сцената,
И после не се чува повече. Това е приказка
Разказана от идиот, пълна със звук и ярост,
Която не означава нищо.
Толкова за живот, живян без познание за Бога. Но когато такъв живот приключи, какво тогава? „След това съдът“, когато трябва да се даде сметка на Бога за всичко. Но евангелието е донесло светлина и същност в живота ни; сега имаме за какво да живеем и имаме славна надежда за бъдещето. Нека благодарим на Бога и да се радваме, че някога сме чули евангелието. Сега сме призовани да украсим евангелието. Да украсим евангелието! Как можем да го направим? Не е ли евангелието съвършено в своята красота? Да, така си мислехме, когато за пръв път светлината му разпръсна тъмнината, в която се лутахме – и бяхме прави. И ако то вече е съвършено, какво можем да направим, за да го украсим? Наистина не можем да добавим нищо към него.
Но можем да извадим красотата му в животи, които са били обновени от него. Светът не вижда никаква красота в него, и не можем да се чудим на това, защото когато Той, Който е темата му, беше тук, Той беше презрян и отхвърлен от хората; Той беше без форма или красота за тях; и когато Го видяха, нямаше красота в Него, за да Го желаят. Но „за вас, които вярвате, Той е скъпоценен“; Той е „пръв между десет хиляди“ и „изцяло прекрасен“. Какъвто беше Исус, такова е и евангелието.
