Що се отнася до състоянието на света, то остава в същото състояние, променено само от отхвърлянето на Христос. Грехът не е изчезнал от света; хората се опитват да го вържат и да ограничат злото, както някога са вързали „Легион“ с окови и вериги (Марк 5:9); те са се заели да направят най-доброто. Говорят за прогрес, и по определен начин, що се отнася до физически открития и удобства, има такъв; но има ли морален? Не виждам никакъв прогрес в послушанието на децата, нито в предаността на слугите, нито във верността във всички житейски отношения; но виждам чудно безпокойство, и то по-голямо от всякога.
Има напредък в железниците и телеграфите и т.н., но това няма нищо общо с отношението на човека към Бога или към ближния му. Умът в чисто материалното не е нито тук, нито там по отношение на моралното състояние: може да намерите най-умния човек в телеграфите или науката и да откриете, че е богохулник или човек, който ходи близо до Бога; това няма нищо общо с това. И в крайна сметка, когато умрете, какво ще ви бъде, дали има телеграф или не? Състоянието на душата принадлежи към друга сфера на нещата – освен доколкото служи на неговата воля и похоти – в която доброто и злото се решават чрез кръста и Бог се разкрива в благодат и праведност, съвършено прославен, както и нашите грехове понесени.
Делото е изцяло извършено и завършено на кръста, и прието също в праведност; и Христос седи отдясно на Бога, докато не вземе Своята велика сила и не царува. Когато Господ Исус Христос дойде отново, Той ще царува, докато всички Негови врагове не бъдат поставени под нозете Му, и блаженството ще бъде пълно в ново небе и нова земя.
