1 Тогаз стана Елиасив великият свещеник и братята му свещениците станаха та съградиха овчата порта; те я осветиха, и поставиха дверите й, и осветиха я до стълпа Мея, до стълпа Ананеил. 2 И до него съградиха Иерихонските мъже. И до тях съгради Закхур, Имриевът син.
8 До тях поправи Озиил Арахиевът син, от златарите. И до него поправи Анания, който бе от мироварците; и оставиха Ерусалим до широката стена.
9 И до него поправи Рафаия Оровът син, началникът на половината окръжие на Ерусалим. 10 И до него поправи Иедаия, Арумафовът син, и срещу дома си. И до него поправи Хатус Асаваниевът син. 11 Мелхия Харимовът син и Асув Фаат-моавовът син поправиха другата част и стълпа на пещите. 12 И до тях поправи Селум Алоисовът син, началникът на половината окръжие на Ерусалим, той и дъщерите му. 13 Портата на дола поправи Анун и жителите на Заноя: те я съградиха, и поставиха дверите й, ключалниците й, и вереите й; и тисяща лакти в стената до портата на гноището. 14 А портата на гноището поправи Мелхия, Рихавовът син, началникът на Вет-акаремското окръжие: той я съгради, и постави дверите й, ключалниците й, и вереите й.
Глава 3 от Неемия е натоварена глава; всеки е включен в изграждането на стената. Една фраза, която се повтаря около тридесет пъти, е „до него“ и „след него“. Те работят точно един до друг, всеки върши своята част за изграждането на стената. Това не са били професионални строители или дърводелци. Имало е хора от всякакви професии. Имало е парфюмеристи (Неем. 3:8), златари (ст. 8, 31), храмови служители (ст. 26), търговци (ст. 32) и свещеници. Много водачи от различни райони са участвали в работата (ст. 9–14).
Това ни напомня колко е важно да работим заедно за Божията слава. Да имаш някого до себе си може да бъде такова благословение. Но освен това, то носи радост в сърцето на Бога, Който казва: „Ето колко е добро и колко е приятно братя да живеят заедно в единство!“ (Пс. 133:1).
Павел би ни напомнил, че Христос, като Глава на Църквата, е дал на всеки от нас дарове „за усъвършенстване на светиите за делото на служението, за изграждане на Христовото тяло, докато всички достигнем до единство във вярата и в познаването на Божия Син, до съвършен мъж, до мярката на пълнотата на Христовия ръст; за да не бъдем вече деца, люшкани насам-натам и носени от всеки вятър на учение“ (Еф. 4:12–16).
Нека бъдем готови да работим заедно, рамо до рамо с друг брат или сестра, за Христовата слава!
