Изучавайки живота на Давид и събитията около неговия тежък грях, откриваме, че той е добър пример за съкрушен грешник. Разглеждайки личностите в Библията, които са казали: „Съгреших“ – фараон, Валаам, Ахан, Саул и Юда – е освежаващо да се обърнем към някой, който е искрен, някой, чиято изповед наистина е означавала нещо. Давид беше човек по Божието сърце (1 Цар. 13:14; Деяния 13:22). Неговото нежно сърце към Бога продължи през целия живот на Давид. Това, което отличаваше Давид от другите, въпреки личния му морален провал, беше начинът, по който той мразеше идолопоклонството (Пс. 16:4). Само Бог беше Цар.
Въпреки това, Давид е и пример за светец, който става невнимателен; той беше спокоен, когато трябваше да е на война (2 Цар. 11:1), и извърши ужасен грях, който завърши с убийство. Грехът е измамен; той обещава, но не изпълнява.
Когато пророк Натан представи греха на Давид, Давид веднага изповяда: „Съгреших.“ Беше истинско, и Натан каза: „Господ също отне греха ти; няма да умреш.“ Простено! Чудесната Божия благодат. Именно познанието и признаването на благодатта в живота на човека произвежда поклонение и послушание. Но Натан също каза, че детето от този съюз ще умре и мечът няма да се отдели от дома на Давид (12:10, 14). Това е пример за Божията благодат и управление. Давид щеше да отиде в небето, но щеше да пожъне правителствено за греха си в този свят. Божествен принцип!
В молитвата си за покаяние Давид каза, че Бог изисква „истина във вътрешностите“ (Пс. 51:6) – с други думи, истинско справяне със собствения грях. И също така: „Жертвите на Бога са съкрушен дух, съкрушено и разкаяно сърце – тези, о, Боже, Ти няма да презреш“ (ст. 17). Амин и Амин!
