От тези стихове разбираме, че сега не е време да бъдем спокойни; сега е време да работим. Днес, по Божията милост, все още е денят на благодатта и Неговото желание е никой да не погине, а всички да дойдат до покаяние (2 Пет. 3:9). Знаем, че Господ идва скоро и когато Той дойде, ще бъде твърде късно за мнозина, и Той иска да бъдем активни в служение в общение с Него. Елисей попита Гехази: „време ли е да се приемат пари и да се приемат дрехи, маслинови гори и лозя, овце и волове, мъжки и женски слуги?“ (2 Царе 5:26). Подобно, Еремия изрече Божието слово на Варух по време на конфликт, грях и объркване: „И ти ли търсиш велики неща за себе си? Не ги търси; защото ето, Аз ще донеса нещастие на всяка плът“ (Ер. 45:5).
„Щом всички тези неща ще се разпаднат, какви хора трябва да бъдете вие“ (2 Пет. 3:11). Знаем, че „нощта е напреднала, денят е наблизо“ (Рим. 13:12), така че трябва да изкупваме времето. Нека нашето мото бъде: „знаейки, следователно, Господния страх, ние убеждаваме хората“ (2 Кор. 5:11) – не само нашето мото, но и нашето поведение.
Нека бъдем смели, нека се възползваме от възможностите, които Господ ни дава през деня, нека ходим с Господа, за да разпознаваме тези възможности, когато те се появят пред нас, и нека бъдем верни. Нашата вярност в тази мисия тук ще бъде за Божия чест, както и за благословения за другите и за нас самите сега и във вечността.
