Три пъти в Новия Завет ни е казано, че Господ Исус е пролял „Своята собствена кръв“. Свещениците на Израел в Стария Завет непрекъснато внасяха кръв от животни в скинията, а по-късно и в храма. Никой свещеник никога не е представял собствената си кръв пред Бога. Дори ако това беше възможно, кръвта на Аарон и синовете му беше опетнена от грях. В тези картини и типове в Стария Завет, Аарон трябваше да принесе приношение за себе си, както и за народа (Лев. 16:6).
Книгата Евреи представя Господ Исус като окончателния отговор на всички типове и сенки от Стария Завет. Тъй като Господ Исус беше без грях (Евр. 4:15), Неговата кръв беше скъпоценна (1 Пет. 1:19) и от голяма стойност в Божиите очи.
Божият Син стана Човек, за да може да умре и да пролее Своята собствена кръв. В нашия стих Той не само е умрял, но е влязъл в святото място, самото Божие присъствие, по силата на пролятата Си кръв. Той е влязъл там веднъж завинаги. Типът беше Аарон, който влизаше в най-святото място в деня на изкуплението в Левит 16. Аарон влизаше с кръв от бикове и кози, но не можеше да остане там. Той трябваше да излезе и на следващата година да повтори процеса и отново да влезе в святото място с прясна пролята кръв. Господ Исус е влязъл веднъж завинаги. Той никога няма да напусне това свято място, за да дойде и отново да пролее кръвта Си. Неговото приношение никога не трябва да се повтаря. Както казва нашият стих, то има вечни резултати.
Хвалим Неговото име! И както ни казват други писания, ние също имаме достъп там, за да дойдем пред нашия Бог и Отец в това свято място. Нека влезем с дръзновение в поклонение, както и в молитва (Евр. 10:19). Христос е направил пътя за нас!
