Аароново свещенство

Първата мисъл в свещенството е, че назначените могат да служат на Господа в свещеническата служба, за да могат да бъдат общност в близост и общение с Господа. Бог беше казал за Израел, че ги е довел при Себе Си и изкуплението е било извършено; но хората, поставяйки се под закона, не можеха да бъдат в близост и се нуждаеха от свещенството, за да поддържат отношенията си с Бога и да им помагат по пътя. Първосвещеникът беше назначен, за да може да принася както дарове, така и жертви за грехове, и да проявява търпение към невежите и заблудените Евреи 5:1-2. Свещеникът трябваше да учи децата на Израел на всички наредби, които Господ беше изрекъл. Левит 10:11. Той беше вестител на Господа на Силите. Малахия 2:7. Той принасяше жертви и благославяше народа. Левит 9. Той ежедневно принасяше тамян и се грижеше за светилниците на „свещника“. Подробни инструкции бяха дадени от Бога относно всичко, което свещеникът трябваше да прави, като нищо не беше оставено на негово собствено усмотрение. За свещениците беше осигурено изобилно провизия чрез части от жертвите, които им бяха давани, и чрез първите плодове. След смъртта на Надав и Авиуд, на Аарон беше позволено да влиза в Светая Светих само веднъж годишно, и то не без кръв. Левит 16:1-2. Всеки път, когато той служеше в светилището в своите одежди на слава и красота, народът също беше представен, защото на неговия нагръдник и на раменниците бяха имената на децата на Израел. Правилната свещеническа работа за народа не беше да изработи изкупление за тях, а да поддържа отношенията им с Бога. Виж МЕЛХИСЕДЕК.