„Не бой се… Аз непременно ще ти покажа добрина… ще ти възстановя… и ти винаги ще ядеш на моята трапеза.“ 2 Царе 9:7
ПАРАПЛЕГИК
През 2004 г. Параолимпийските игри се проведоха след Олимпийските игри в Атина. Видяхме атлети с увреждания в шест групи увреждания, включително параплегици – тези, парализирани в двата крака – от цял свят, състезаващи се за златни, сребърни и бронзови медали в голямо разнообразие от спортове. Акцентът беше върху спортните постижения на участниците, а не върху техните увреждания. Едно от най-вълнуващите отборни събития беше футболът в инвалидни колички, в който смесени отбори от мъже и жени параплегици се състезаваха агресивно в опитите си да вкарат топката над голлинията на противниците си.
ИЗПРАВЕН ПРЕД МРАЧНО БЪДЕЩЕ
Това беше 2004 г. За Мефивостей, който е живял над 10 века преди Христос, животът не е бил игра. Той не е роден параплегик; става такъв, след като е изпуснат от бавачката си, което води до сериозни увреждания на краката и глезените му. Той е бил петгодишно момче, а тя се е опитвала да го носи и да избяга, след като е чула ужасната новина, че баща му, принц Йонатан, и дядо му, цар Саул, са били убити в битка срещу филистимците, в Изреел (2 Царе 4:4). Като наследник на трона, животът на Мефивостей сега е бил в опасност.
Той става параплегик в резултат на нараняването си и бъдещето му е мрачно. Имал е малко шансове в живота. Поради увреждането си не би могъл да работи, а като сакат е бил изключен и от храмовото поклонение. Собствената му оценка за себе си като „мъртво куче“ не е била твърде далеч от истината (2 Царе 9:8 NIV). Дори името му означава „срам“.
Поради увреждането си той не можеше да отстоява правата си и да изисква равенство и достъп до услуги, както могат хората с увреждания днес. В онези дни такива права за хората с увреждания не съществуваха. При нормални обстоятелства той можеше да очаква да стане цар. Сега той беше отхвърлен, отхвърлен член на обществото.
Но имаше две неща в негова полза, или по-скоро двама души – цар Давид и неговият слуга Зива. След много години тези двамата се появяват на сцената, всеки със свои собствени планове. Цялата интригуваща история четем във 2 Царе 9.
Въпреки че Зива не се справя много добре в последващия разказ заради напълно егоистичното си поведение (когато Мефивостей наближава средна възраст), поне той е поддържал връзка с Мефивостей и е знаел къде живее, когато цар Давид се е поинтересувал за него (2 Царе 16:1-4).
Дойде денят, когато благодатта влезе в действие, и Давид попита дали има някой член на царското семейство на Саул, на когото би могъл да направи услуга, заради Йонатан. Мефивостей се оказа единственият останал. Давид и Йонатан бяха много близки приятели, преди Йонатан да загине в битка; тази услуга беше резултатът.
В тази старозаветна картина има голям урок. Въпреки всички пречки и разстояние, причинени от греха в живота ни, Бог ни обича безусловно, заради друг, самия Господ Исус. Ние сме духовно осакатени като Мефивостей, на разстояние, „без надежда и без Бог в света“ (Ефесяни 2:12), без никакво право на Него. Но от чиста благодат, „Бог доказва Своята любов към нас в това: докато още бяхме грешници, Христос умря за нас“ (Римляни 5:8).
ИЗВЪН СТУДА
Давид не е трябвало да прави нищо за Мефивостей. Той не е бил под никакво задължение. Можел е спокойно да го „елиминира“ като възможна заплаха за трона си. Но не го е направил. Той го е потърсил внимателно и го е поканил в царския дворец.
Мефивостей вероятно е дошъл с трепет, мислейки, че може би последните му дни най-накрая са настъпили; че цар Давид е открил съществуването му и е на път да се отърве от последния си съперник за трона от предишната династия. Покланяйки се пред царя, като негов смирен слуга, той чул някои удивителни новини. Цар Давид казал, че ще му покаже доброта, а не присъда, благодат, а не наказание, всичко заради баща му Йонатан. „Ще ти възстановя цялата земя, която принадлежеше на дядо ти Саул“, казва Давид, „и ти винаги ще ядеш на моята трапеза.“
Колко прилича на Божието благодатно отношение към нас! Някога, като Мефивостей, ние бяхме далеч от Бога, в резултат на прекъсната връзка. Сега сме доведени право в царския дом: „В Христос Исус вие, които някога бяхте далеч, сте доведени близо чрез кръвта на Христос“ (Ефесяни 2:13). Това се отнасяше особено за вярващите в Ефес, които не бяха евреи по рождение и живееха далеч от Йерусалим – но се отнася и за нас.
Тази нова позиция, с цялото духовно наследство, което върви с нея, не е нещо, което заслужаваме, нещо, за което бихме могли да работим, нещо, което дори бихме могли да очакваме. Това е чиста благодат от страна на Бога, божествена любов в действие. Сега ние, на свой ред, не можем да предложим на Бога нищо повече от нашата смирена лоялност. Мефивостей отговори на поздрава на Давид, като се нарече „Твой слуга“, и съм сигурен, че не просто беше учтив. Той го мислеше. И същото трябва да бъде и с нас. Павел писа на вярващите в Рим: „Сега… ние сме освободени от Закона… така че да служим по новия начин на Духа“ (Римляни 7:6). Така че и за нас Законът само ни показва какви сакати сме в Божиите очи. Нашият нов дух, Светият Дух, ни дава възможност да Му служим приемливо.
КРАКА ПОД МАСАТА
След това дойде още по-забележително последствие за Мефивостей. Не само че му беше възстановено цялото конфискувано имущество, но и беше поканен да бъде постоянен гост на царската трапеза. И когато седеше на тази голяма маса, осакатените му крака не се виждаха. Те бяха отдолу, скрити. Изкривените, деформирани и безполезни крайници на Мефивостей вече не бяха видим срам за него – вече не бяха болезнено напомняне за миналото му.
Що се отнася и до нас, когато приемем Божията покана да дойдем при Него, изцяло заради Христос, нашият грях вече не се вижда. Бог казва за Своя земен народ, еврейската нация: „Блажени са онези, чиито престъпления са простени и чиито грехове са покрити“ (Римляни 4:7), и същото важи за всички днес, които са възстановени при Него. Ние се наслаждаваме на духовно пиршество на Неговата банкетна маса и нашите минали недостатъци вече не са видими. С нас се постъпва с чиста благодат, поради любящата връзка, която съществува между Отца и Неговия Син, нашия Господ Исус Христос.
Въпреки че някои от последващите действия на Зива бяха по-малко от почтени (2 Царе 16:1-4; 19:24-30), в крайна сметка Давид беше достатъчно мъдър, за да прозре през погрешното представяне и клеветата на Зива. Убеден от истинската лоялност на Мефивостей – дори когато самият Давид беше отхвърлен като цар и бягаше след преврата на сина си Авесалом – той направи всичко възможно, за да запази Мефивостей в привилегированото му положение. Няма съмнение, че Мефивостей искаше да остане близо до царя, който му беше показал такава благодат, наслаждавайки се на огромната топлина на незаслуженото си посрещане и щастлив в новооткритото си наследство.
Краката ти под масата на Царя ли са?
