Днес ви поздравяваме в името на Този, Чието състрадание извира от сърце по-нежно, отколкото някой някога би могъл да познае. В името на Господ Исус Христос, на Когото да бъде слава сега и завинаги. Амин.
Е, споменах преди две седмици, че ми предстои операция за смяна на тазобедрена става и че имах притеснения относно процеса на възстановяване. Може би си спомняте също, че демонстрирах както моята камбанка за възстановяване, така и моя зумер-бластер, като и двете бяха моя идея за повикване на моята прекрасна съпруга, когато имах нужда. Но всъщност, сега след операцията, съм използвал камбанката за възстановяване само няколко пъти и никога не съм използвал зумера-бластер. Не ми се е налагало. Моята прекрасна съпруга е изключителна медицинска сестра. Тя ме е наблюдавала и е предвиждала какво бих могъл да искам или да имам нужда. И в по-голямата си част е запазила забележително приятно, нежно и щастливо разположение. Благодаря ти, скъпа.
Всъщност, сега много по-добре разбирам Божията цел да даде на Адам помощник. Каква истинска помощ и благословение е моята съпруга. Разбира се, не искам да бъда като дамата от рекламата за кредитни карти, която, докато се наслаждаваше на удобствата в частния салон на летището, каза: „Мога да свикна с това.“ Можете да бъдете сигурни, че моята прекрасна съпруга се моли за бързото ми възстановяване.
Е, с цялото това състрадание, което идва към мен, си спомних както за състраданието, така и за липсата на състрадание, показани към човека по пътя за Йерихон в притчата на Господ Исус в Лука 10. Без състрадание от страна на крадците, без състрадание от страна на свещеника, без състрадание от страна на левита, но голямо състрадание от страна на самарянина. Господ Исус разказа тази притча на един законник. Законникът беше човек, който беше експерт в Мойсеевия закон. Господ Исус възнамеряваше да раздвижи съвестта на този човек и да му разкрие неговата самоправедност. Но ние също можем да приложим уроците от притчата към себе си, защото кой от нас може да каже, че самоправедността няма място в сърцата ни? Със сигурност не аз.
Човекът по пътя за Йерихон
В притчата един юдей пътува надолу от Йерусалим, Божия град, към Йерихон. Така веднага виждаме представен човек, който е обърнал гръб на Бога и върви по низходящ път далеч от Него. Бил съм по пътя от Йерусалим до Йерихон. Това е планинска пътека и е изключително стръмна и тясна. От едната страна има скала, а от другата – скална стена. Така че няма къде да избягаш, ако си изправен пред някого. И точно това се случило с този човек. Крадци го нападнали, пребили го, взели всичко, което имал, и го оставили да умре.
И такъв е поквареният свят на хората. Ние заключваме вратите си, за да се предпазим от низките желания на падналите хора. Има места дори в нашите родни градове, където не е безопасно да си сам след залез слънце. И все пак има такива, които все още чакат човечеството да еволюира в същества с прекрасна морална доброта. Те ще чакат цяла вечност. Така че този умиращ човек ни представя печалното състояние на света без Бог. Библията казва, че без Христос всички ние умираме в греховете си, състояние, за което няма човешко лекарство. Но със сигурност има надежда в Бога, милостивия и състрадателен Бог на небето. Да, наистина.
Религия без състрадание
Но първо притчата прави силно изявление. Има вечна разлика между Бога и религиите на този свят. Виждаме религията представена както в свещеника, така и в левита. Свещеникът видял ранения човек, преместил се от другата страна на пътя и отминал. Някои са казали, че свещеникът не спрял при човека, защото видял, че човекът вече е бил ограбен. Това не е просто груба игра на думи. Вие сте изключително наивни, ако не знаете, че парите и религията са свързани.
След това един левит дошъл на мястото, където човекът умирал. Работата на левита била да почита Бога в службата си в храма. Може би левитът е почувствал подтик на съвестта, който го е призовавал да помогне на човека, защото притчата казва, че той го е погледнал. Но след много кратко обмисляне, той също избрал да отмине от другата страна на пътя. Така, след като ни е представил истината, че празните религии на хората нямат помощ, нито състрадание към умиращия грешник, Господ Исус ни запознава с презрения самарянин, поне презрян от юдеите.
Състрадателният самарянин
И кой е този презрян човек? Кого представлява той? Той е Господ Исус. Той беше Този, Когото цялото човечество, както е изобразено в народа Израел, мразеше и презираше. Йоан 15:25. И все пак Той е състрадателният. Той е великият лекар, Който единствен носи балсама на Галаад за болните от грях грешници. На Голгота Той беше ранен за нашите престъпления. Той беше смазан за нашите беззакония. Благодаря Ти, Господи.
Грехът е дяволски господар. Раните на греха са дълбоки и синините на греха не могат да бъдат излекувани нито от религиозен плам, нито от добри дела. Без състраданието на Господ Исус, без изцелението от силата на Неговата кръв, всички души ще умрат в греховете си. Представете си този умиращ човек край пътя, а сега вижте душите на всеки вярващ в града, в който живеете, в същото състояние на този човек. Благодарете на Бога, че Неговото състрадание в Христос не се проваля. Ако Исус Христос ви е донесъл изцеление и живот, хвалете Го. И в същия дух на хвала, покажете състрадание към хората около вас, като ги запознаете с изцеляващото докосване на Учителя в името на Исус. Амин.
