Тези думи са част от свидетелството на Соломон за неговото възпитание, което той се е опитал да предаде на собствените си деца. Бог го е накарал да запише това в Притчи, за да го запази и за нас, като част от Неговото свято Слово. В свят, където толкова много неща са извън ред, Бог все още желае да „обърне сърцата на бащите към децата и сърцата на децата към бащите им“, за да не се наложи да „дойде и да порази земята с проклятие“ (Мал. 4:6).
Писанието тихо ни показва, че Давид се е провалил като баща с по-големите си синове. Въпреки че ги е обичал, той не е бил твърд с тях, особено с Авесалом, изключителния. Първо бягайки от Саул, след това зает с войни и държавни дела, той изглежда е оставил по-големите си синове да се отдават на страстите и удоволствията си без отчетност или ограничение (1 Царе 1:6; 2 Царе 13:6–7, 39). В много отношения той е бил образцов цар, човек по Божието сърце. И все пак, отдавайки се на много жени и наложници, нещо, което Бог изрично е забранил на израелските царе във Второзаконие 17:17, той не е дал добър пример на синовете си – и особено не, когато е взел Вирсавия и след това е уредил смъртта на нейния съпруг в битка, за да прикрие греха си (2 Царе 11). Какъв лош пример!
Как би могъл да има моралната сила да предпази синовете си от подобна нечестивост? Децата твърде лесно наблюдават и следват стъпките на родителите си. Нека ние, които сме родители, винаги да помним това! Нека бъдем внимателни не само да даваме добри наставления и мъдри съвети на децата си, но и да им даваме благочестив пример!
