Имало един млад мъж, който живеел в западната част на САЩ. Той никога не бил правил нищо наистина лошо, но един ден отишъл на парти с някои от приятелите си от колежа и много от тях пиели. След като загубил игра на карти, той бил подиграван и изгубил самообладание. Взел револвер и застрелял опонента си и други, които му се смеели. Бил арестуван, съден и осъден на смърт.
Въпреки това, поради достойния и почтен живот, който е водил преди това, неговите роднини и приятели започнали петиция за него. Скоро хора от целия щат я подписали и накрая тя била отнесена до губернатора, който случайно бил християнин. Сълзи се появили в очите му, когато погледнал големите кошници, пълни с петиции. Той решил да помилва младия мъж и веднага написал удостоверението за помилване. След това губернаторът се облякъл в одежди на духовник, сложил помилването в джоба си и отишъл в затвора.
Посещението на губернатора
Когато се приближил до килията, младият мъж скочил до решетките.
„Махай се оттук!“, извикал той. „Не искам да те виждам. Вече имах седем от твоя вид. Достатъчно религия имах вкъщи!“
„Но почакай малко, млади човече“, извикал губернаторът, „имам нещо за теб. Позволи ми да говоря с теб. Аз съм…“
„Слушай“, прекъснал го младият мъж, „ако не се махнеш веднага оттук, ще извикам пазача и ще те изхвърлят!“
„Но имам добри новини за теб“, отвърнал посетителят, докато започнал да посяга към джоба на палтото си. „Няма ли да ми позволиш да ти разкажа за тях?“
„Чу какво казах“, извикал младият мъж, „и ако не си тръгнеш веднага, ще извикам пазача!“
„Много добре“, отвърнал губернаторът, докато тъжно се обърнал и си тръгнал.
Отказвано помилване
След няколко минути пазачът на затвора дошъл да види младия мъж.
„Е, млади човече“, казал той, „виждам, че си имал посещение от губернатора.“
„Какво?“, възкликнал затворникът. „Този човек, облечен като проповедник, беше ли губернаторът?“
„Да“, казал тържествено надзирателят, „и той имаше помилване в джоба си за теб, но ти дори не искаше да го слушаш!“
„Бързо, надзирателю, дайте ми хартия и химикал!“ Той написа: „Уважаеми господин губернатор, дължа Ви извинение, съжалявам…“
В кабинета си в Капитолия губернаторът получил писмото и го прочел тъжно. Обърнал го, написал на гърба: „Вече не се интересувам от този случай“ и го подал на една от секретарките си.
Крайната последица
Дойде денят младият мъж да умре и го попитаха дали иска да каже нещо, преди да направи тези ужасни стъпки към бесилката. „Да“, каза той.
„Кажете на всички мои приятели, че не умирам за престъплението си. Не умирам, защото съм убиец, въпреки че заслужавам да го направя. Губернаторът искаше да ме помилва и имаше властта да го направи, можех да живея. Но умирам, защото не позволих на губернатора да говори с мен и защото не приех неговото помилване.“
Божественото помилване
Приятелю, ако си изгубен и окончателно осъден от Бога, праведния Съдия, това НЯМА да е заради греховете ти. Ще бъде, защото не си приел помилването и прошката, които Бог ти предлага сега чрез Своя Син. Ако откажеш Исус Христос като твой Господ и Спасител, какво може да направи Бог? Бог е обвързан от Своето Слово и ти не Му оставяш алтернатива. Отхвърляш единствената си надежда за спасение. Ето какво казва Неговото Слово за Неговия Син, Господ Исус Христос:
„Който вярва в Него, не е осъден; а който не вярва, е вече осъден, защото не е повярвал в името на Единородния Син Божи“ (Йоан 3:18).
Това, приятелю, е причината да си осъден.
