Прочетете Лука 22:14-20
В тази глава имаме подробно описание на Божиите светии. Апостол Петър, воден от Светия Дух да пише на наскоро обърнати вярващи, очертава много от привилегиите, които са техни. Той използва определени наименования, за да опише величието на благословенията, в които са били въведени чрез вяра в нашия Господ Исус Христос. В този раздел на неговото послание има около тринадесет наименования и всички те са верни за всеки Божи светец. Името описва кой е човекът, титлата се отнася до някаква длъжност, която този човек може да заема, докато наименованието описва някаква отличителна характеристика на човека.
Новородени младенци (ст. 2)
Очевидно е, че това описание произтича от това, което апостолът вече им е представил в предишната глава. Той ги е уверил, че са били „новородени, не от тленно семе, а от нетленно, чрез Божието слово, което живее и пребъдва завинаги.“ Те не са достигнали до това място на благословение чрез някакво изключително спазване на закона или усърдно внимание към празниците и церемониите на юдаизма, а чрез изцяло ново дело в душите им, което е резултат от суверенната Божия сила. Това не е постижение, осъществено от човешко съвършенство, а ново и божествено дело в душите им чрез енергията на Божия Свети Дух. Това е делото, което е било извършено в тях от Светия Дух чрез свидетелството за делото на Христос, както им е било проповядвано в евангелието. Това е било напълно ново начало в нова духовна област, и затова апостолът ги нарича „като новородени младенци.“ Тъй като това духовно дело е било осъществено чрез използването на Божието слово в силата на Духа, от това следва, че тази нова духовна природа може да бъде хранена само от същото това слово; Петър затова ги увещава да „желаят чистото мляко на словото, за да растете чрез него“ (ст. 2).
Живи камъни (ст. 5)
В стих 5 апостолът ги нарича „живи камъни“ (по-добрият превод на думата „lively“ е „living“).
Живите камъни описват светиите като притежаващи както природата, така и живота на Христос, и така оформени да имат своето място в този нов „духовен дом“.
Духовен дом (Ефесяни 2:22)
Така това трето наименование, „духовен дом“, ги описва като „съградени заедно за жилище на Бога чрез Духа“ (Ефесяни 2:22).
Свято свещенство (ст. 5)
Стих 5 също говори за „свято свещенство“. Както в скинията, така и в храма, първо се описва домът, а след това свещенството. Първо сградата, след това общност, осветена да се приближава до Бога в Неговия дом, било то скинията или храмът. Петър в своите писания се занимава с храма като тип на „духовния дом“ и на „святото свещенство“. Заслужава да се отбележи, че писателят на посланието до Евреите (вероятно апостол Павел) винаги се позовава на скинията като тип на дома, докато Петър се позовава на храма в същата връзка.
Приближаването изглежда е изключителната привилегия, свързана със скинията, а показването е тази на храма. Такава е мисълта, която имаме в нашата глава, защото докато се казва, че светиите „принасят духовни жертви“, те го правят в свидетелство за Христос. Отдавна, тъй като домът е бил материален, той е бил различен от общността на свещениците, които са имали привилегията да служат на Бога за Негово удоволствие, но днес светиите, които са привързани към Христос, съставляват както дома, така и свещенството. Християнството е изцяло духовна концепция.
1 Петрово 2:6, 9
Този, който вярва
Напомняйки на светиите, че са повярвали на свидетелството, дадено във връзка с Господ Исус Христос, Петър продължава да им показва, че докато народът Го е смятал за безполезен, Бог Го е поставил на най-високия връх на славата.
Като повярвали в Него, те никога няма да бъдат посрамени, дума, която означава „засрамени“. Те никога няма да съжаляват, че са приели Исус Христос като истинския Месия, що се отнася до Израел, но сега „Глава на ъгъла“ в новия духовен дом, в който са били въведени. Като „главен крайъгълен камък“, Христос държи цялата сграда заедно. Така послушанието на вярата ги е довело до тази възвишена позиция, където се намира цялата скъпоценност на Христос. Те са придобили характер от „крайъгълния камък“ с цялата Му скъпоценност, почиваща върху тях.
Избран род
Това следващо описание на тях показва „избран род“. Те са били формирани в изцяло нова общност, носеща чертите на Христос. Каква чест! Каква привилегия е да можеш да възпроизвеждаш чертите на Христос и така да проявяваш, че си от нов духовен род. Израел под закона е напълно пропуснал да произведе черти, които да са угодни на Бога, но сега е имало това ново поколение, проявяващо чертите на Христос и така ходещо под Божието око за Негово удоволствие. Само чрез Светия Дух това може да бъде осъществено и само чрез вяра те могат да получат Духа. Но те са повярвали и те са имали Духа, и характеристиките на Христос са били проявени, показвайки наистина, че те са „избран род“ (ст. 9).
Царско свещенство
Свещениците са били посветени на Божието служение. Царските или царствените свещеници биха показали достойнството на своето призвание.
Винаги се държаха готови за Божието служение, като винаги имаха предвид, че това, което правеха, служейки Му, се издигаше до Него като свещеническо приношение.
Свет народ
Ако този нов род трябваше да функционира като свещеническа общност, това можеше да стане само при осветени условия. Това е значението на думата „свят“ – осветен или отделен. Без съмнение, това включваше отделяне от греховното и от юдаизма, в който не се намираха нито една от тези духовни черти. Християнската общност беше отделена от всичко, което би държало човека далеч от Бога и би възпрепятствало служението му на Него в свободата на Светия Дух. Това осветено състояние е двойно по характер –от това, което е противно на Бога, и към това, което Му е угодно. То включва запазване в свободата, в която Христос е въвел Своите, и в насладата от духовните благословения, които се преживяват в новия християнски кръг, отделно от всичко, което би възпрепятствало насладата от тази нова привилегия. Така Израел, като народ, който е служил на Бога, е бил изместен (ст. 9).
Специален народ
„Специален народ“, или може да се прочете – „народ за притежание“. Те не само се наслаждаваха на благословенията, които бяха техни като принадлежащи на Христос, но бяха народ, който Бог притежаваше като Свой. Той беше създал общност за Себе Си, общност, която проявяваше чертите на Христос; която Му служеше като свещеници и се смяташе преди всичко за Негов народ, готов да изпълнява Неговата воля. Като такъв народ те имаха привилегията да „прогласяват хваленията на Този“, Който ги беше призовал „от тъмнината в Своята чудна светлина“ (ст. 9). Добродетели или превъзходства е значението на тази дума „хваления“. Юдаизмът се характеризираше с тъмнина, Бог в Своята любов беше непознат; но сега те бяха в пълната светлина на Божието откровение, както е разкрито чрез Неговия възлюбен Син. Като царско свещенство те показваха на хората Божиите превъзходства. По този начин Бог намираше Своето удоволствие в тях като Свое притежание в този свят.
Колко добре е за нас да помним тези прости мисли! Каквото и да правим пред хората, показвайки Божиите превъзходства, то винаги се издига до Него като приемливо приношение. В това свещеническо служение всеки вярващ, отделен от Бога за Негово собствено удоволствие, може да участва.
1 Петрово 2:10
Божият народ
Ако имаме предвид, че апостол Петър е писал на онези, които преди това са били евреи, ще разберем защо той постоянно се позовава на старозаветните писания, които до голяма степен имат предвид народа на Израел. Така той би уверил светиите, на които пише, че това, което народът като такъв все още ще постигне в бъдещия свят, те самите вече са получили по по-висш и по-благословен начин, отбелязан с вяра в Исус Христос, Този, Когото народът е отхвърлил.
Описанието им като „Божия народ“ е цитирано от Осия 2:23. Първият път, когато четем, че Бог нарича Израел „Мой народ“, е когато Той говори на Моисей от горящия храст (Изход 3:7). След това, първото изискване към фараона (Изход 5:1) е „Пусни Моя народ“. Такова е началото на историята на Израел, както е известна, но колко тъжно четем в Осия 1:9 „Наречи го Ло-амми; защото вие не сте Мой народ, и Аз няма да бъда ваш Бог.“ Целите първи две глави на Осия се занимават с низходящия ход на народа, докато те потъват в идолопоклонство, като по този начин вече не носят чертите на Божия народ. И все пак, към края на глава 2, пророкът говори за времето, когато в бъдещия свят те отново ще бъдат публично признати за „Божия народ“. Това обаче ще бъде на основата на суверенната Божия милост, когато, очистени от идоли и тяхното поклонение, те отново ще се покланят на истинския Бог.
Апостолът е воден от Светия Дух да увери тези вярващи, че те вече са в тази връзка с Бога като Негов народ, тези, в които Той сега може да намери наслада и от които да получи отговор в благодарност и хвала за благодатта и милостта, които им е показал. Две неща вече са верни за тях като „Божия народ“ – те са в божествена благосклонност като във връзка с Бога и са способни да Му отговорят с благодарствена хвала за насладата на Неговото собствено сърце на любов.
Пришълци (ст. 11)
„Пришълци“ (ст. 11) е следващото наименование, използвано от апостола, и би им напомнило, че са били призовани с небесно призвание. Пришълец е този, който не принадлежи към мястото, където може да пребивава. Петър вече е напомнил на тези светии, че са пришълци в районите, в които са били принудени да живеят – Понт, Галатия и т.н. – но мисълта за пришълци в този стих е нещо много по-дълбоко от това.
Както в римските провинции, те може да са възприели нравите и обичаите на тези места и да са се характеризирали с чертите на хората, сред които са живели. Оттук и това увещание носи характера на пришълци и така да се въздържат от плътски похоти, които биха воювали срещу душите им. Това би включвало тяхното отделяне от всички онези неща, в които нечестивите са намирали своя живот и удоволствие. Като пришълци те трябваше да проявяват чрез начина си на живот, че сърцата им са били насочени към по-светли неща горе! Така тяхното поведение би подкрепило тяхното свидетелство за Христос като възкръснал.
Странници (ст. 11)
„Странници“ (ст. 11). Като такива те гледаха към края на пътя, по който се движеха, знаейки, че имат място на небето, в което ще бъдат приети при идването на техния Господ. „Пришълци“ би се свързало с това, което е около; „Странници“ с това, което е предтях. Пришълец е този, който проявява, че не принадлежи към мястото, където може да се намира, докато странникът показва, че пътува напред към това, което е пред него, без желание да се установи, докато не достигне това място. Израел бяха пришълци в Египет; странници в пустинята. Такива са тогава термините, използвани от апостола, за да насърчи тези вярващи да бъдат отделени от света около тях и да се стремят към целта, която беше пред тях. Колко е добре за нас да ни се напомня постоянно за тези неща, за да не забравим славата, която предстои, и да се установим в този настоящ свят.
Слуги на Бога (ст. 16)
„Слуги на Бога“ (ст. 16). Това изглежда е последното от наименованията, използвани от апостола в тази глава, и то би включвало всичко, което го е предшествало. Думата, преведена като „слуги“, всъщност е „роби“ и би говорила за онези, които са изцяло посветени на Божията воля. Колко поучително е за нас да забележим връзките, в които се намира това описание, и наставленията, които го заобикалят: „Покорявайте се… на царя… на управителите“ (ст. 13-14); „Почитайте всички;“ „Обичайте братството;“ „Бойте се от Бога;“ „Почитайте царя“ (ст. 17); „Слуги, покорявайте се на господарите си“ (ст. 18). Очевидно е, че където и да сме и в каквато и сфера да се намираме, трябва да бъдем белязани от поведение, съответстващо на нашето положение като Божии слуги. Ако това понякога включва страдание, Бог ще го вземе предвид като „достойно за благодарност“.
Останалите стихове от главата показват, че ако сме призовани да страдаме за Името на Христос, характерът на Самия Христос ще ни бележи като принадлежащи на Бога. Нека обърнем сериозно внимание на всички тези черти, за да могат те правилно да ни бележат в живота ни, докато сме в този свят – свидетелство за хората, че Бог ни е призовал „от тъмнината в Своята чудна светлина“ (ст. 9). Какво би могло да донесе по-голямо удоволствие на нашия Бог?
