ПОГЛЕД ВЪРХУ ПЪРВОТО ПОСЛАНИЕ НА ЙОАН Семейният фотоалбум
„Вижте каква любов ни е дал Отец, за да се наречем Божии деца; такива и сме. Затова светът не ни познава, защото Него не е познавал. Възлюбени, сега сме Божии деца и още не е станало явно какво ще бъдем; но знаем, че когато стане явно, ще бъдем подобни на Него, защото ще Го видим такъв, какъвто е. И всеки, който има тази надежда в Него, очиства себе си, както и Той е чист... Никой, който е роден от Бога, не върши грях, защото Неговото семе пребъдва в него; и не може да греши, защото е роден от Бога. По това се познават Божиите деца и децата на дявола: всеки, който не върши правда, не е от Бога, нито онзи, който не обича брат си.“ 1 Йоан 3:1-3, 9-11 NIV
Вашата снимка в албума ли е? Няма нищо по-хубаво от това да прегледаш семейния фотоалбум, за да си припомниш хубави моменти заедно. Освен да се наслаждаваме на спомените, виждането на нашата снимка в албума потвърждава, че сме част от семейството. Ако не бяхме, нямаше да се виждаме снимани отново и отново в албума.
Първото послание на Йоан е като семеен фотоалбум. Ако сме истински вярващи, ще бъдем уверени в спасението си, когато го четем, защото нашата снимка като членове на Божието семейство ще бъде там. Ако не сме истински християни, трябва да се притесним, когато не виждаме себе си изобразени в семейния фотоалбум на Бог от 1 Йоан.
Животът в Божието семейство е темата, която излиза от 1 Йоан. Точно както има специална връзка и общение между членовете на едно земно семейство, така има уникална връзка и общение между членовете на Божието семейство. Християнското общение е повече от просто социален клуб с църковни вечери, кафе-часове и уикенд отстъпления. Тъй като Светият Дух е съединил всички истински вярващи в тялото на Христос и е направил всеки един член на Божието семейство, християнските взаимоотношения и общение са важни реалности.
Докато разглеждаме семейния фотоалбум на 1 Йоан, в глава 3 намираме два теста за членство в Божието семейство. Точно както откриваме семейните прилики между родители и братя и сестри в семеен албум, така трябва да можем да открием дали сме в Божието семейство, като търсим признаци на семейна прилика в 1 Йоан 3. Първият тест е семейната прилика на праведността (3:4-10); вторият е семейната прилика на братската любов (3:11-18). Вашата снимка в семейния фотоалбум на Бог ли е? Разпознавате ли себе си, докато гледате глава 3? Нека разгледаме по-подробно тези два теста за семейна прилика от 1 Йоан 3.
Тестът за праведност
Първо Йоаново 3:4-10 е повече от просто случаен поглед през семейния албум. Това е тест за членство в християнското семейство. Ако животът ни се характеризира с праведност, ние преминаваме теста. Праведният начин на живот е доказателство, че сме истински вярващи и наистина членове на Божието семейство. Ако, от друга страна, животът ни се характеризира със себични и греховни желания и действия, това е доказателство, че може би само си мислим, че сме християни. Може да ходим на църква и да изповядваме, че сме християни, но ако животът ни не издържи теста за семейна прилика, как можем да кажем, че сме истински членове на Божието семейство?
Тези, които практикуват грях, се провалят на теста: „Никой, който пребъдва в Него, не греши. Никой, който продължава да живее в грях, не Го е видял, нито Го е познал... По това се познават Божиите деца и децата на дявола: всеки, който не върши правда, не е от Бога“ (3:6,10). Какво казват тези стихове? Те не казват, че трябва да сме безгрешни, за да бъдем в Божието семейство – това би изключило всички нас! Освен това Йоан не може да си противоречи. В 1 Йоан 1:10 той пише: „Ако кажем, че не сме съгрешили, правим Го лъжец и Неговото слово не е в нас.“ Отговорът е, че гръцкото сегашно време, използвано тук, предполага непрекъснато действие. Който е роден в Божието семейство, не продължава живот, характеризиращ се с навик да греши.
Когато станем истински християни, ние се раждаме в Божието семейство. Сега имаме нов, божествен живот и Божието „семе“ остава в нас (3:9). Думата „семе“ (сперма на гръцки) означава, че бащинските характеристики на нашия Отец са ни предадени. Това семе в нас не само ни осигурява членство в семейството и вечна сигурност, но е и причината, поради която истинският вярващ няма да живее живот, характеризиращ се с грях.
Ако твърдим, че сме християни, но сме егоистични и решени да правим каквото си искаме, можем ли да твърдим, че имаме семейна прилика с нашия Господ Исус, Който се отказа от всички Свои права заради нас? Вижда ли се приликата на Бог нашия Отец в нас, ако имаме извънбрачна връзка, или не можем да контролираме желанието да кликваме на порнографски уебсайтове, или използваме незаконни практики в бизнеса, или дори не се опитваме да контролираме греховни мисли, или мразим всякакъв вид авторитет в живота си? Ако животът ни не отразява праведността, която характеризира Божието семейство, трябва да изследваме сърцата си, за да видим дали наистина сме християни. Взели ли сме съзнателно решение да посветим живота си на Исус Христос като наш личен Спасител и Господ? Направило ли е това решение разлика в начина, по който живеем? „Никой, който е роден от Бога, няма да продължи да греши“ (3:9). Тези, които продължават да практикуват грях, се провалят на теста. Те не са в Божието семейство.
Тези, които практикуват праведност, преминават теста: „Който върши правда, е праведен, както и Той е праведен“ (3:7). Нека започнем с последната фраза: „Той е праведен“, и след това да се върнем към края на стих 5: „И в Него няма грях.“ Това е едно от „големите три“ Писания, които описват абсолютната съвършенство на нашия Господ. Второ Коринтяни 5:21 казва, че Той „нямаше грях“. Първо Петрово 2:22 казва, че Той „не извърши грях“. А 1 Йоан 3:5 казва, че „в Него няма грях“. В тези три Писания апостолите Павел, Петър и Йоан всички свидетелстват за съвършената безгрешност на Христос.
Сега обратно към стих 7: „Който върши правда, е праведен.“ Какво означава това? Не означава, че сме безгрешни. Означава, че когато станем християни и се родим в Божието семейство, новият живот, който получаваме, е праведен. Всъщност, 2 Петрово 1:4 казва, че сме участници в божествената природа, така че новият живот в нас е праведен, точно както Исус е праведен! Ние все още грешим, защото все още имаме нашата паднала греховна природа и ще продължим да се борим срещу греха, докато не получим новите си възкресенски тела и не станем напълно „подобни на Него“ (1 Йоан 3:2). Въпреки това, поради новия праведен живот, който имаме в Христос, не бива да искаме да живеем живот, характеризиращ се с грях. Животът ни трябва все повече да се характеризира с желание да правим това, което е правилно. Няма да искаме да практикуваме грях. Ще искаме да практикуваме праведност!
Ако това е вярно във вашия живот, вие сте издържали теста. Това е доказателство, че сте в Божието семейство, защото имате семейната прилика на праведността. Забележете, че няма средно положение: „По това се познават Божиите деца и децата на дявола: всеки, който не върши правда, не е от Бога“ (3:10). Какъв е вашият начин на живот? Практикувате ли праведност или грях? Преобразявате ли се „в Неговия образ“ (2 Коринтяни 3:18)? Тези, които практикуват праведност, преминават теста и са в семейния фотоалбум.
Тестът за братска любов
В 1 Йоан 2 апостолът споменава любовта към събратята по вяра като тест за членство в Божието семейство. В глава 3 тя отново е спомената като важна черта, която трябва да се вижда в членовете на Божието семейство.
В 3:12-15 Каин е даден като отрицателен пример за братско поведение. Защо е убил брат си? „Защото неговите дела бяха зли, а на брат му – праведни“ (3:12). Външно делата на Каин не изглеждаха зли – той донесе най-добрата си жертва на Бога. Но точно това беше проблемът. Той дойде при Бога със собствената си жертва, а не с Божията. Каин е като много хора, които се опитват да дойдат при Бога по свой начин, със собствените си добри дела, вместо да дойдат по Божия начин. Божият начин е чрез кръвна жертва, чрез Исус Христос, Който умря за нашите грехове.
Божието отхвърляне на Каиновата жертва го направи завистлив към Авел, което доведе до убийство: „Който мрази брат си, е в тъмнината... той не знае къде отива, защото тъмнината го е заслепила... Всеки, който мрази брат си, е убиец; и вие знаете, че никой убиец няма вечен живот в себе си“ (1 Йоан 2:11; 3:15). Омразата е убийство в зародиш. Разбира се, 1 Йоан 3:15 не означава, че убиец не може да стане християнин. Убиец, който се покае и дойде при Спасителя, ще получи прошка и вечен живот.
Тези, които се наричат християни, но никога не се разбират с истински вярващи – постоянно предизвикват търкания, искат своето, егоистични са с пари и време, отказват да помагат на събратя християни в нужда – не са истински вярващи. Те не са в Божието семейство и не са „преминали от смърт към живот“ (3:14). Те са духовно мъртви, без живот в семейството.
Самият Господ е върховният пример за братска любов: „По това познахме любовта, че Той положи живота Си за нас“ (1 Йоан 3:16). Той даде живота Си за нас, за да можем да бъдем спасени (Римляни 5:8). Но 1 Йоан 3:16 отива по-далеч и казва: „И ние сме длъжни да полагаме живота си за братята.“ Това е върховният тест за братска любов. И много християни са дали живота си за събратя по вяра, като например онези пастори в безбожни, изпълнени с омраза страни, които са дали живота си за своите паства.
Докато 1 Йоан 3:16 дава най-голямото изражение на братска любов, стих 17 ни дава минималното изражение: „Ако някой има материални притежания и види брат си в нужда, но няма милост към него, как може Божията любов да бъде в него?“ Може никога да не бъдем призовани да дадем живота си, но определено сме призовани да споделяме с християни в нужда. Това не означава, че трябва да даваме на всеки, който търси „безплатно“, но когато видим нужди в Божието семейство, трябва да сме готови да помогнем.
Нещо е много погрешно в живота на онези, които казват, че са християни, но егоистично трупат материалните си притежания, използвайки ги само за собствения си комфорт. Божието Слово е пълно с наставления и шокиращи примери, които ясно показват, че егоизмът не е характеристика на начина на живот на вярващия. Повечето от нас биха могли да се справят много добре с по-малко от това, което имат, и трябва да се вслушат в тези думи: „Да не обичаме с думи... но с дела и в истина“ (1 Йоан 3:18). Показването на братска любов чрез помагане на нуждаещите се е важна семейна черта, която се вижда в живота ни, ако сме в семейството. „По това тогава знаем, че сме от истината, и как да успокоим сърцата си пред Него“ (3:19).
В този момент някои читатели може да се притесняват и да се чудят дали наистина са в Божието семейство, защото нямат много братска любов в сърцата си. Никога не е погрешно да изследваме сърцето си пред Господа. Всъщност Бог ни помага да направим това с тези въпроси: Неспокойна ли е съвестта ни? (1 Йоан 3:20-21). Бог използва съвестта ни, за да ни изобличи относно любовта ни към събратята по вяра. Отговарят ли се на молитвите ни? (1 Йоан 3:22). Ако не, може да е защото не се подчиняваме на Неговите заповеди да показваме истинска любов към събратята по вяра. Подчиняваме ли се на Светия Дух? (1 Йоан 3:24). Светият Дух мотивира вярващите да показват братска любов и потвърждава нашето членство в семейството, когато го правим. Виждате ли семейната си прилика във фотоалбума на 1 Йоан 3? Братската любов е тест за членство в семейството.
Време за размисъл
Помнете, Господ се завръща! „Знаем, че когато Той се яви, ще бъдем подобни на Него, защото ще Го видим такъв, какъвто е. Всеки, който има тази надежда в Него, очиства себе си, както и Той е чист“ (1 Йоан 3:2-3). Завръщането на Господа е факт. Докато размишляваме върху Неговото завръщане и всички промени, които ще настъпят в нас тогава, и осъзнаваме, че един ден ще Го видим лице в лице, тези удивителни истини трябва да имат пречистващ ефект върху начина, по който живеем сега.
Опитайте този експеримент три пъти всеки ден в продължение на една седмица. При всяко хранене мислете за завръщането на Господа и казвайте: „Може би Той ще се върне днес!“ Това трябва да има пречистващ ефект и да направи практическа разлика в живота ви. Може дори да революционизира живота ви! Винаги помнете, Господ се завръща за Своето семейство!
