Божията броня за Неговите светии
„Най-после, мои братя, бъдете силни в Господа и в силата на Неговата мощ. Облечете цялото Божие всеоръжие, за да можете да устоите срещу хитростите на дявола. Защото нашата борба не е срещу плът и кръв, а срещу началствата, срещу властите, срещу световните управители на тъмнината на този век, срещу духовните зли сили в небесните места. Затова вземете цялото Божие всеоръжие, за да можете да устоите в злия ден и, след като сте извършили всичко, да устоите. Стойте прочее, препасани с истината, и облечени в бронята на правдата; и обути нозете си с готовност за благовестието на мира; над всичко вземете щита на вярата, с който ще можете да угасите всички огнени стрели на лукавия. Вземете и шлема на спасението, и меча на Духа, който е Божието слово; молете се винаги с всякаква молитва и молба в Духа, и бъдете бдителни за това с всяко постоянство и молба за всички светии; и за мен, да ми се даде слово, когато отварям устата си, за да възвестявам смело тайната на благовестието, за което съм посланик в окови; за да говоря смело в него, както трябва да говоря.“ — Ефесяни 6:10-20 KJV
От изключителна важност е за Божиите светии да бъдат екипирани и защитени с бронята, която Той им е осигурил, ако искат да участват в конфликта между доброто и злото според Неговата воля. Това никога не е било по-необходимо от сега, близо до края на историята на Църквата на земята, когато Сатана полага всички усилия да унищожи свидетелството, поверено на Божия народ. Врагът си мислеше, че е приключил с Божието свидетелство, когато подтикна хората да разпънат Божия Син, но скоро разбра, че свидетелството продължава. Това стана чрез светиите и служителите на Господа, в силата на Светия Дух.
Мишени на врага
Тези, които имат Божието свидетелство в този свят, са светиите, които Христос обича. Този факт обаче ги прави обект на злобата на Сатана, или намерението му да навреди, и враждата му. През изминалите векове много светии са преминали през неизказани страдания във вярност към името на Господ Исус. Сега в тези земи коварният враг е приел различни средства в опозицията си към Христос и тези, които Той обича. Ревящият лъв се е превърнал в ангел на светлината и усилията му са насочени към ласкателство на Божия народ, за да бъдат неверни на Христос. Той ги примамва със светски предимства, чрез които могат да задоволят плътта, и по този начин техните привързаности се отдръпват от Него. Неоспоримо е, че светът е в Църквата и че Църквата е в света.
Божествени ресурси
Сред цялото отстъпление на тези последни дни, Божиите ресурси за Неговите светии са неизчерпаеми и Неговата броня е на разположение за нас. Имаме три изключителни Писания, които ни представят тази божествена броня. Първото е Римляни 13:12, където четем: „Нощта е напреднала, денят наближава; затова нека отхвърлим делата на тъмнината и да облечем оръжията на светлината“ (KJV). Ние преминаваме през свят на тъмнина. Той е под властта на Сатана, където хората нямат познание за Бога. За да ни защити в такъв свят, ние се нуждаем от истинското познание за Бога в сърцата си: Неговото „слово е светилник на нозете ми и светлина на пътеката ми“ (Пс. 119:105). Силите на тъмнината се отблъскват от светлината на бронята, която Бог ни е осигурил в Своето Слово – ако това Слово е живодействащо в душите ни.
Във 2 Коринтяни 6:7 апостол Павел, говорейки за това как той и Тимотей се препоръчваха като Божии служители, спомена „оръжията на правдата отдясно и отляво“. С оглед на това, независимо от обстоятелствата, нищо не би могло да оправдае никой Божий светия да постъпва неправедно. Всяко неправедно действие би фалшифицирало свидетелството на праведния Бог, на Когото служим, и би довело Неговото славно свидетелство до позор пред света. Затова винаги и при всякакви обстоятелства праведността трябва да отличава Божия служител.
„Цялото Божие всеоръжие“ ни е представено в Ефесяни 6. То е дадено на светиите от това домоуправление, или период от време, за да ги защити в конфликт със силите на тъмнината, като вярващи, които се стремят да стоят твърдо за Бога през този зъл ден. Бог е богато благословил Своите светии с всяко духовно благословение в небесните места в Христос, но Сатана иска да ги възпрепятства да влязат в тази прекрасна част. Ние сме били избрани в Христос преди основаването на света и определени за осиновяване, според благоволението на Божията воля. Тайната на Неговата воля ни е била разкрита и според Неговата вечна цел сме получили наследство. В момента имаме достъп до Отца и принадлежим към Божието домакинство (виж Еф. 1:3-12). Църквата е била съединена с Христос като Негово тяло и скоро ще бъде представена пред Него като Негова невяста. „Тайната“, която ни разкрива великата тайна на вековете, е била разкрита във всичките си части; и Бог желае да влезем в това в неговата широчина и дължина, и дълбочина, и височина.
Познавайки злобата на Сатана и постоянната му опозиция срещу всичко, което е от Бога, чудно ли е, че той е против онези, които са били толкова високо облагодетелствани с такива удивителни откровения и прекрасни благословения? Светиите са станали обект на неговите нападения, особено когато се стремят да се придържат към великите истини, свързани с Божиите съвети и цел. Врагът представя много неща, за да привлече умовете и сърцата на светиите, и ще се опита да опетни тяхното свидетелство за Христос. Въпреки това, Бог ни е дал Своето пълно всеоръжие, за да ни даде възможност да надделеем в конфликта.
От съществено значение е да осъзнаем, че нямаме собствена сила за този конфликт, тъй като плътската ръка не може да се мери с началства, власти, световните управители на тъмнината на този свят и духовните зли сили в небесните места. За да посрещнем такива врагове, трябва да бъдем „силни в Господа и в силата на Неговата мощ“. Хитростите на дявола могат да бъдат посрещнати само с божествена броня; без нея никога не бихме могли да устоим. Нито можем да минем без нея дори за миг – докато не оставим този свят зад гърба си и „злият ден“ не свърши за нас.
Бронята
Първата част от бронята е поясът на истината. Това говори за истина във вътрешните части, състоянието, формирано в нас чрез Божието Слово, както е научено в общение с Христос. Когато се обръщаше към Отца, Господ Исус се молеше за Своите: „Освети ги чрез истината; Твоето слово е истина“ (Йоан 17:17). Когато истината влиза в душата чрез Словото, се произвежда моралното състояние, което ни отделя за Бога в този свят. Това ни дава сила да се противопоставим на всичко, което не е според истината.
Нагръдникът на правдата защитава седалището на привързаностите. Всяко неправедно нещо в живота на християнина ще му донесе лоша съвест и врагът няма да се забави да се възползва от това. Не можем да имаме общение с Бога, ако съвестта е лоша. Никой не би могъл успешно да устои на злото с осквернена съвест. Колко различно е, когато съвестта е добра и сърцето почива в насладата от божествената любов – Христос обитава там чрез вяра.
Краката ни трябва да бъдат обути с мира, който се провъзгласява в евангелието. Колко непоследователно е за всеки, който говори за евангелието на мира, да бъде белязан от черти, които носят безпокойство и смут сред Божиите светии. Тези, които причиняват разделение и раздори, нямат обути крака с мир; такива не могат да устоят срещу хитростите на дявола. Това не означава, че трябва да търсим мир на всяка цена. По-скоро трябва да бъдем белязани от мир, дори когато сме в конфликт за истината. Този, който се бори за истината, не трябва да вдига меч в плътски конфликт или да нанася нито един удар с плътска ръка, защото нашите оръжия не са плътски, а духовни.
Нуждаем се от щита на вярата, когато врагът ни внушава, че Бог не се интересува от нас, или в онези моменти, когато той представя на сърцето ни най-малкото съмнение относно Божията непоколебима грижа. Каквито и да са обстоятелствата, в които се намираме, щитът на вярата призовава Бога за наша помощ и защита. Може да има нужда от „изпитването на вашата вяра“ (1 Пет. 1:7). Тези, които са преминали през такива изпитания и са доказали реалността на Божията помощ в тях, могат да използват щита на вярата в конфликта на „злия ден... за да угасят всички огнени стрели на лукавия“.
За главата имаме „шлема на спасението“, за да защитим всичките си мисли и ум. Спасението е дошло при нас от Бога чрез благодат, и нито едно съмнение относно това не влиза в мислите на тези, които имат шлема на спасението. Ако имахме някакви съмнения относно нашето спасение, как бихме могли да посрещнем нашия коварен противник? Ако сме ангажирани с истината, изложена в Ефесяни 2, ще сме взели шлема на спасението. В тази втора глава научаваме, че сме били оживени с Христос и дори сега седим в небесните места, „за да покаже в идните векове преизобилното богатство на Своята благодат в Своята доброта към нас чрез Христос Исус“ (ст. 7).
За да владеем меча на Духа, трябва да сме запознати с Божието Слово. Словото става меч на Духа, когато се използва под ръководството и контрола на Светия Дух. Тогава е много важно да се храним с Божието Слово, което трябва да стане в нас присаденото Слово. Колко съществено е винаги да живеем в общение с Господа, за да може Светият Дух да използва Словото чрез нас – това Слово, чрез което сме били оформени по образа на Христос.
Последната част от бронята е молитвата – „молитва и молба в Духа“. Трябва винаги да оставаме в отношение на зависимост и доверие в Бога, като бъдем ръководени във всичките си молитви и молби от Светия Дух. Юда увещава: „Молете се в Светия Дух“ (ст. 20). Нашият винаги бдителен враг ще се стреми да ни възпрепятства от молитва, но ние трябва да бъдем „бдителни за това с всяко постоянство“. Много неща идват, за да ни попречат да отделим време за молитва, затова трябва да бъдем бдителни, за да не бъде времето ни погълнато от други неща.
Молитвата не трябва да се ограничава до нашата собствена роля в конфликта или до нещата, които непосредствено ни ангажират, но трябва да мислим за всички светии. Апостол Павел е имал много специално място в конфликта между доброто и злото, като е бил поставен за защита на евангелието и „посланик, вързан с верига“ (JND), защото е бил служител на „тайната на евангелието“. Желаейки да продължи с това скъпоценно служение, Павел е търсил молитвите на светиите, знаейки добре, че врагът с нетърпение би заглушил възвестяването на тази чудесна истина.
В тези последни дни, когато истината на тайната е толкова малко известна сред Божиите светии, не трябва ли да има постоянна молитва към Бога, тази скъпоценна истина да бъде възвестявана смело в силата на Духа?
От Дж. Мъкъл (адаптирано от „An Outline Of Sound Words,“ StemPublishing.com)
„Никое оръжие, направено против тебе, няма да успее;
и всеки език, който се повдигне против тебе в съд, ти ще осъдиш.
Това е наследството на слугите Господни,
и тяхната правда е от Мене, казва Господ.“
—Исая 54:17 KJV
