От: Х. Х. Снел
„Защо Сатана изпълни сърцето ти да излъжеш Светия Дух?... Не си излъгал човеци, а Бога“ (Деяния 5:3–4).
На едно библейско изучаване преди време беше зададен въпросът: „Къде е дяволът?“ Някой веднага отговори: „В ада.“ И когато беше зададен друг въпрос: „Къде е Светият Дух?“, отговорът беше: „На небето.“ Едва ли е нужно да се казва, че нито един от тези отговори не беше верен.
Факт е, че хората, дори християните, често са свикнали да мислят и говорят за духовни неща, без да се замислят каква е истинската истина, както е разкрита от Бог в Неговото Слово. В резултат на това широко се разпространяват най-несъответстващи на Писанието и необикновени представи, които не само са погрешни, но понякога са напълно против Божията истина.
Що се отнася до Сатана, той все още не е затворен, но ще бъде. Вместо да е под ограничение, той обикаля земята. Той не е вездесъщ, но „ходи нагоре и надолу по нея“. Петър казва: „Вашият противник, дяволът, като ревящ лъв обикаля, търсейки кого да погълне“ (1 Петрово 5:8). Да, той все още е „обвинителят на нашите братя“, който мами целия свят и „вълкът ги хваща и разпръсва овцете“.
Божествена Личност
Що се отнася до Светия Дух, макар че Той е божествена Личност и следователно е навсякъде, нищо не е по-ясно разкрито в Писанието от това, че Той слезе и се настани в Божиите хора на земята в деня на Петдесетница, за да пребъдва с нас завинаги. И колкото повече изследваме Писанията по този въпрос, толкова повече ще бъдем уверени, че дарът на Светия Дух, вследствие на извършеното изкупление, е характерна истина на християнството.
Чудно ли е тогава, че Той е толкова изопачен и отричан от нашия коварен противник? Не е ли най-тревожно да чуем как някои отричат, че Той е Бог, а други се молят да бъде изпратен? Има и други, които молят за по-голяма мярка на Духа, ново кръщение и петдесятни благословения. Всички тези точки и много други относно Божествеността, личността, обитаването и действията на Светия Дух се надяваме накратко да разгледаме. Но сме уверени, че повечето от другите грешки произтичат от това, че не Го познаваме като божествена Личност, равностойна на Отца и Сина.
В стиха в началото на тази статия Той е ясно и недвусмислено наречен Бог и Личност, на която може да се лъже. Затова Той понякога е наричан „Духът Божий“; и Божиите неща никой човек не познава, освен „Духът Божий“. Той е „вечният Дух“. Преди да бъдат създадени земята и небесата, Духът Божий се носеше над хаотичните води и ни е казано, че „чрез Своя Дух Той е украсил небесата“ (Йов 26:13). Кой би могъл да бъде истински наречен „вечен“, освен „Високият и Възвишеният, Който обитава вечността“?
Вечен
Не е ли вечността един от атрибутите на Божествеността? В най-вярна хармония с Неговите Божествени качества, и равностоен на, и действащ заедно с Отца и Сина, Той е наречен „Духът на истината, Който изхожда от Отца“, а също и „Духът на Неговия Син“ (Йоан 15:26; Галатяни 4:6). Освен това, Духът постоянно е наричан свят, което е термин, категорично приложен към Бога: „Аз съм свят“ (1 Петрово 1:16).
Отново четем във 2 Петрово 1:21 относно старозаветните писания, че „свети Божии човеци говореха, движени от Светия Дух“. Павел също заяви: „Добре говори Светият Дух чрез пророк Исая“, и все пак ни е казано, че „Господ Бог Израилев“ е „говорил чрез устата на Своите свети пророци“. В Исая се казва, че Господ (Адонай, Господ в множественост на лица) е дал думата, която да каже. Възможно ли е да има по-ясно свидетелство за Божествеността на Светия Дух?
Вездесъщ
Четем също и за Неговото вездесъщие: „Къде да отида от Твоя Дух? Или къде да избягам от Твоето присъствие? Ако се възкача на небето, Ти си там; ако си постеля в ада [шеол], ето, Ти си там. Ако взема крилете на зората и се заселя в най-отдалечените части на морето, дори там Твоята ръка ще ме води и Твоята десница ще ме държи“ (Псалм 139:7–10). Неговото вездесъщие е допълнително показано чрез Неговото обитаване във всяко Божие дете по цялата земя и даването на всеки, във всяка част на земното кълбо, достъп до Отца чрез Сина. „Понеже сте синове, Бог изпрати Духа на Своя Син в сърцата ви, който вика: Авва, Отче!“ (Галатяни 4:6). И отново: „Защото чрез Него и двамата [вярващи евреи и езичници] имаме достъп чрез един Дух до Отца“ (Ефесяни 2:18).
Неговото вездесъщие е ясно изложено и в Писанието, където ни е казано, че „Духът изследва всичко, дори и дълбоките Божии неща“ (1 Коринтяни 2:10). Кой, освен божествена Личност, би могъл да изследва дълбоките Божии неща? Отново, кой би бил компетентен да учи на всичко, освен ако не знае всичко?
Всемогъщ
Неговото всемогъщество постоянно се свидетелства в издигането на грешници, мъртви в престъпления и грехове, към духовен живот, както ще бъде, когато „Този, Който възкреси Христос от мъртвите, ще оживи и вашите смъртни тела чрез Своя Дух, който обитава във вас“ (Римляни 8:11). Кой, освен Един, Който е Всемогъщ, би могъл да вземе от Христовите неща и да ги покаже на всяко Божие дете, и да помага да се служи на истината чрез всеки надарен слуга на Господа непрекъснато? За кого, освен за един с Божествени качества, би могло да се каже, че пребъдва с нас завинаги, за да ни води във всяка истина и да ни напомня всичко, което Исус е казал? И за кого би могло да се каже, освен за един, действащ съвместно с Отца и Сина: „Всичко, което Отец има, е Мое; затова казах, че Той ще вземе от Моето и ще ви го покаже“ (Йоан 16:15)?
Суверенен
Суверенните действия са допълнителни характеристики на „единствения мъдър Бог“, Който действа според благоволението на Своята воля. Светият Дух каза: „Отделете Ми Варнава и Савел за делото, за което съм ги призовал… И така, изпратени от Светия Дух, те заминаха“ (Деяния 13:2, 4). Отново, „Светият Дух им забрани да проповядват словото в Азия… Опитаха се да отидат във Витиния, но Духът не им позволи“ (Деяния 16:6–7).
По отношение на определени духовни дарове, те се разпределят по суверенитета на Духа. „На един се дава чрез Духа слово на мъдрост; на друг – слово на знание чрез същия Дух; на друг – вяра чрез същия Дух… Но сега Бог е поставил всеки един от членовете в тялото, както Му е угодно“ (1 Коринтяни 12:8–9, 18).
Вярваме, че е представено достатъчно свидетелство от Писанието, за да се покаже Божествеността на Светия Дух, така че лесно можем да разберем защо тези, които са се свързали с Божието събрание и са казали лъжа, са били наречени излъгали не човеци, а Бога. Защото преди това Светият Дух беше слязъл и събранието беше обиталище на Бога чрез Духа.
