Седем аспекта на Евангелието на благодатта
Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине никой, който вярва в Него, но да има вечен живот. —Йоан 3:16 NKJV
Този добре познат библейски стих всъщност е кратко обобщение на истината на евангелието. Тук намираме не по-малко от седем аспекта на добрата новина.
1. Самият Бог
Първо виждаме важната истина за Самия Бог: Той е най-великата личност на небето и на земята. Бог е представен тук като Този, Който действа, дава и обича. Той стои в началото на всички неща, началото на сътворението, началото на човешкия свят. В крайна сметка, човек е създаден по Негов образ и подобие (Битие 1:26). Но Бог е и Произходът на нашето спасение, на изкуплението и на новото творение (Ефесяни 2:8-9, 1:7; 2 Коринтяни 5:17). Той е Първият и Последният, Вечният Бог на вселената, Алфата и Омегата (Откровение 22:13).
2. Божията любов
Божията любов е велика и несравнима. Това е най-голямата мислима преданост и саможертва, открити във вселената. Божията любов не може да се сравни с нищо. Тя е напълно безкористна любов и отдаденост, която ни е разкрита в Христос. В Него виждаме, че Бог е светлина и че Той е любов. Това е и темата на Йоан в първото му писмо (1 Йоан 1:5, 4:8,16). Светлината и любовта винаги са в равновесие с Бога. Неговата святост и справедливост не са в конфликт с Неговата любов, благодат, милост и състрадание.
3. Обект на любовта
Обектът на божествената любов е „светът“ (Йоан 3:16). Тоест, целият човешки свят за всички времена – най-големият брой, който може да си представим! Божията любов се отнася за всички хора – цялото човечество – но не и за злата, враждебна световна система, контролирана от Сатана, който е „владетелят на този свят“ (Йоан 12:31, 14:30, 16:11; виж Ефесяни 6:12). Тази система възниква след потопа по времето на Ной и въвеждането на идолопоклонството при изграждането на Вавилонската кула (Битие 6-9, 11). Оттогава тя се противопоставя на единствения истински Бог.
Посланието и служението на примирението винаги се отнасят за човешки индивиди, въпреки че Израел като Божи народ има специално място в предложението на Божията благодат. Проповядването на евангелието се отнася първо за евреина, а след това за гърка (Римляни 1:16). Бог в Христос е протегнал ръка към хората по света – и все още го прави. Но Той никога не е протегнал, нито ще протегне ръка към света като система на Сатана. Затова в това отношение заповедта: „Не обичайте света, нито нещата в света“, се отнася за нас като християни (1 Йоан 2:15). Служението на примирението включва служението на апостолите (2 Коринтяни 5) и многото векове, през които добрата новина е отеквала в този свят.
4. Божествен Дарител
Тогава виждаме, че Бог е даващ Бог. Той даде, изразявайки Своята голяма любов в най-уникалното действие. Божият дар беше акт на любов с огромни последици за нас и за цялото творение, и то в далечното бъдеще. Бог е великият Дарител. „Благодарение на Бога за Неговия неописуем дар“ (2 Коринтяни 9:15). Това е сега стандартът за нашия живот като християни: става въпрос за даване и служене с любов; кръстът е върховното доказателство за това.
5. Божият дар
Какво ни е дал Бог? Това е най-големият дар, най-скъпоценното нещо, което Бог е притежавал: Неговия Единороден Син. Думата „единороден“ има значението на „уникален“ (помислете за Битие 22:2). Той е Неговият собствен Син, Синът на Отцовската любов (Римляни 8:3; Колосяни 1:13). Бог не пощади дори Своя собствен Син, но Го предаде за всички нас (Римляни 8:32).
6. Предназначени получатели
Някои може да се чудят за кого е предназначен този дар на любов и при какво условие можем да участваме в него. Това е най-привлекателното условие, а именно искрена вяра във великото Божие дело на спасение. Нашите добри дела не могат да ни спасят, но чрез погледа към кръста на Христос има живот и спасение. Спасението е по силата на вярата в Разпнатия, в Неговото завършено дело и Неговото възкресение от мъртвите.
7. Славният резултат
Резултатът от нашето доверие и вяра в Спасителя на света е славен! Това е най-голямата мислима благосклонност от страна на Бога към изгубения, грешен човек: това е да не погинем, а да имаме вечен живот! От една страна, това означава, че сме спасени от огненото езеро и безкрайното унищожение във външната тъмнина. От друга страна, това означава страхотно, радостно бъдеще за всички, които вярват.
Притежаването на вечен живот е най-славният резултат от спасението, за който можем да мислим. Защото това е вечен живот, да познаваме Отца и Сина, да бъдем в Божието присъствие и да Му се покланяме (помислете за Йоан 17:3). Това е живот в атмосферата на Божията вечна слава. Вечният живот вече е дял на вярващия, в когото обитава Светият Дух (1 Йоан 5:13; 1 Коринтяни 6:19). Такъв човек „е преминал от смърт към живот“ (Йоан 5:24)!
Най-големият дар на любов, даван някога, беше, когато Бог изпрати Своя Син, Господ Исус, в света, за да спаси човечеството, което беше ухапано от отровата на греха и вече беше осъдено. Той изпрати Своя Син да страда на наше място на кръста „веднъж за греховете, праведният за неправедните, за да ни доведе при Бога“ (1 Петър 3:18). Йоан 3 завършва с още едно напомняне за великия Божи дар, който се предлага на всеки, който вярва в Сина, Който е дошъл. В стих 36 четем: „Който вярва в Сина, има вечен живот; а който не вярва в Сина, няма да види живот, но Божият гняв остава върху него.“ Бог е свят, и Той осъди греха в плътта, когато изпрати „Своя собствен Син в подобие на греховна плът, заради греха“ (Римляни 8:3). В същото време Той демонстрира най-големия акт на любов и даде най-големия дар, който някой може да даде! Получили ли сте Неговия дар на спасение? —Тимъти П. Хадли
