Сега, след като Господ ни е спасил, какво очаква Той от нас? Преди няколко години прочетох за една жена, която е била замесена в чувствени дейности. От деня, в който уж се е обърнала, тя продължава предишните си дейности, но сега казва, че се е занимавала с тях „за Господа“. Чувал съм и за музиканти, които продължават същата си дива музика след спасението си, само че сега твърдят, че я свирят „за Господа“.
Въпреки че това може да са интересни рационализации, съвместими ли са те с Писанието? С други думи, Господ приема ли всичко, което Му отправяме? Може ли? Нека първо разгледаме контекста на нашето заглавно Писание в 1 Царе 15.
Примерът на цар Саул
На цар Саул от Израел Йехова – заветният Бог на Стария завет – каза, че ще накаже Амалик за отношението му към Израел по време на пътуването им от Египет до Ханаан. Той каза на Саул да „нападне Амалик и напълно да унищожи всичко, което имат... както мъж, така и жена, младенец и кърмаче, вол и овца, камила и магаре“ (1 Царе 15:3 NKJV). Саул нападна и унищожи Амалик, но „пощади Агаг (царя) и най-добрите от овцете, воловете, угоените животни, агнетата“ (ст. 9). Тогава Саул гордо обяви на пророк Самуил на следващия ден, че е „изпълнил заповедта на Господа“ и че е „пощадил най-добрите от овцете и воловете, за да ги принесе в жертва на Господа, твоя Бог“ (ст. 13,15).
На пръв поглед това звучи много добре. Саул не е запазил нищо от плячката за себе си или за народа. Те са унищожили напълно всички хора (освен Агаг), според словото на Йехова. Това, което не са унищожили, е било целенасочено запазено, за да Му бъде принесено в жертва. Защо Йехова не е бил впечатлен? Защото в усилията си да Го почете, Саул не е успял да се подчини. И това автоматично е дисквалифицирало тези жертви от приемане от Господа.
Всъщност, Той прие непокорството на Саул толкова сериозно, че каза:
Дали Господ има толкова голямо удоволствие от всеизгаряния и жертви, колкото от послушанието на гласа на Господа? Ето, послушанието е по-добро от жертвата, и вниманието – от тлъстината на овните. Защото бунтът е като греха на магьосничеството, а упорството е като беззаконието и идолопоклонството. Понеже ти отхвърли словото на Господа, Той също те отхвърли да бъдеш цар (1 Царе 15:22-23).
Уау!
Знаем, че старозаветният закон се занимава с действия, докато Христос в Новия завет се занимава със сърцето, което произвежда действията. Но още тук Бог показва, че правилното отношение и/или условия са предпоставки за правилни действия. С други думи, целта не оправдава средствата. При Бога средствата са също толкова важни, колкото и целта, защото „Господ гледа на сърцето“ (1 Царе 16:7). Знаем, че Бог няма да приеме нищо от нас, което е против Неговия характер (зло, например); или дори нищо, произведено от сърце, което не е право пред Него.
Примерът на Каин
В началото на Библията Каин и Авел принесоха жертви на Йехова. Очевидно и двамата знаеха какво очаква Той, но приношението на Каин се отклони от това. Затова „Господ погледна с благоволение на Авел и на приношението му, но на Каин и на приношението му не погледна с благоволение“ (Битие 4:4-5). Той не прие Каин или това, което той донесе, защото не беше според Неговите изисквания.
Придирчив ли е Бог? Не. Той просто е суверен. Ние сме Негови създания; и Той определя стандартите, които винаги са в съответствие с Неговия вроден характер. Той е свят и праведен, и Той е също Този, който определя святостта и праведността. Отклонението на Каин от Божиите изисквания за жертва беше акт на бунт срещу Него, следвайки модела на родителите си в градината. Той искаше да го направи по своя начин (дори с големи усилия), но това направи жертвата му напълно неприемлива.
Бог иска да Го почитаме с нашия прираст, но Той няма да приеме това, което е придобито по начини, които са неприемливи за Него. В Израел парите, обещани за обети, се внасяха в храма, както и десятъците. Въпреки това, Бог заповяда:
Не донасяй печалбата на блудница или на мъжка проститутка в дома на Господа, твоя Бог, за да платиш някакъв обет, защото Господ, твоят Бог, ги мрази и двете (Второзаконие 23:18 NIV).
Не може ли Бог да използва парите ни за Своите цели? Разбира се, че може! Но Той не иска и не се нуждае от „нечестно придобита печалба“. Той може да използва всичко, което избере за Своя слава, но няма да приеме приношението или приносителя, ако условията на приношението са покварени. Ако не сме в съответствие с Неговата воля, колкото и да желаем да Го почетем, ще се провалим и няма да бъдем приети от Него. Не отговаря ли това на въпроса, зададен в началото на тази статия?
Примерът на наетия помощник
Нека илюстрирам. Да предположим, че един строител строи къща според конкретните строителни планове на собственика. Той ви наема да му помогнете, но вместо да слушате инструкциите му и да следвате плановете на собственика, вие решавате да правите всичко по свой начин. Инсталирате керемиди над прозорците и сайдинг по вътрешните подове; поставяте стенните греди хоризонтално, както и вратите. Ще оцени ли строителят вашата помощ? Абсолютно не! Защо? Защото не помагате според плановете. Ще бъдете ли приемливи като помощник на строител? Категорично не! Всъщност, ще бъдете отпратени веднага щом работата ви бъде забелязана.
Защо е толкова важно да се следват инструкциите? Първо, в случая с къщата, функцията би била сериозно нарушена, ако не го направите. Второ, крайният продукт би бил отражение на собственика и строителя. И в двете области е нежелателно. По-добре бавен, слаб или ограничен помощник, който се придържа към дизайна, отколкото произволен брой помощници, които правят своето за сметка на общия план. И точно така е с Господа; Той желае повече сърце, което е подчинено на Неговата воля, отколкото способен и надарен човек, който посвещава собствените си плодове на Господа.
Примерът на Анания и Сапфира
Друг пример за неподходящо даване е разказан в Деяния 5:1-11. Анания и съпругата му Сапфира продали имот и искали да дадат на Господа част от приходите. Те го представили на Петър под прикритието, че дават всички приходи. Петър разпознал измамата и казал на Анания, че лъже Светия Дух. Да не дадеш нищо би било по-добре, отколкото да дадеш част и да се преструваш, че даваш всичко. „Ти не си излъгал хора, а Бога“, казал му Петър (ст. 4). Бог съдил Анания незабавно и той умрял на място. Три часа по-късно съпругата му Сапфира, без да знае това, била разпитана от Петър и използвала същата измама. Бог я съдил по същия начин.
Перфектният пример
Какво доказва всичко това? Нима Бог не иска нашите приношения? Да, иска, но само ако сърцата ни са правилни. Първо Бог иска нашите сърца, а след това нашите приношения. Първо Той иска нашето подчинение и послушание на Неговата воля, след това нашите усилия и дела. Перфектният пример за това е самият Господ Исус, както е описано в Евреи 10:5-7 (цитат от Псалм 40:6-8):
Жертва и приношение Ти не пожела, но тяло си Ми приготвил. В всеизгаряния и жертви за грях Ти нямаше удоволствие. Тогава казах: „Ето, дойдох – в свитъка на книгата е писано за Мен – да изпълня Твоята воля, о, Боже.“
Исус дойде (всъщност, Той беше изпратен от Отца), за да изпълни плановете и целите на самия Бог. Той нямаше друга програма, друга прерогатива. Той дори не би дошъл, ако не беше да изпълни волята на Този, Който Го изпрати. Неговата собствена воля (като Човек) беше напълно подчинена и предадена на волята на Отца. По този начин Той стана съвършената жертва. Неговата беше приношение на Себе Си от сърце, изпълнено в Неговото тяло. Тъй като Той беше напълно подчинен на Божията воля, всяко Негово действие беше приемливо и дори приятно за Бога.
Какво иска Бог
Веднъж един книжник зададе въпрос на Исус. След като Исус му отговори, книжникът каза:
Има един Бог, и няма друг освен Него. И да Го обичаш с цялото си сърце, с цялото си разбиране, с цялата си душа и с цялата си сила, и да обичаш ближния си като себе си, е повече от всички всеизгаряния и жертви (Марк 12:32-33).
Исус му каза, че не е далеч от Божието царство. Независимо дали го е знаел или не, този книжник е докосвал един много важен принцип на нашето отношение с Бога. Той иска нашите сърца, а след това нашите действия.
Римляни 12:1-2 ни казва, че Бог иска телата ни да бъдат представени пред Него като живи жертви. Това е във връзка с обновяването на умовете ни. Забележете също, че тези жертви трябва да бъдат „свети, приемливи за Бога“ и според „добрата, приемлива и съвършена Божия воля“. Всичко, което не е свято, и всичко извън Неговата воля, не е приемливо!
Михей 6:6-8 го обобщава прекрасно:
С какво да дойда пред Господа и да се поклоня пред Всевишния Бог? Дали да дойда пред Него с всеизгаряния, с едногодишни телета? Дали Господ ще бъде доволен от хиляди овни, десет хиляди реки от масло? ... Той ти е показал, човече, какво е добро; и какво изисква Господ от теб, освен да постъпваш справедливо, да обичаш милостта и да ходиш смирено с твоя Бог?
От тези нагласи ще произтекат действия, приемливи и угодни на Него. С правилни сърца, нашите приношения ще зарадват Неговото сърце!
