Глава 102: Страданието на помазаните

I. НАСТОЯТЕЛЕН ПРИЗИВ (1-2). Молитвата. II. ДЪЛБОКО СТРАДАНИЕ (3-n). Молбата. "Защото." 1. Измъчен в тялото (3-5). Дните съкратени. 2. Опустошен в душата (6-7). 3. Подиграван от човеци (8). 4. Дисциплиниран от Бога (9-n). Дните съкратени. III. СЪВЪРШЕНА УВЕРЕНОСТ (12-22). Убеждението. I. Относно постоянството на Йехова (12). 2. Относно милостта на Йехова (13-22). (i) Възстановяване на Сион (13-14). (ii) Резултат сред народите (15-16). "Когато." "Име, от което се страхуват." а) Благоговение (15). б) Причини (16-17). (iii) Възраждане на Израел ( 18-20). а) Тържество (18). б) Причини (19-20). (iv) Резултат сред народите (21-22). "Когато." "Име, което се провъзгласява." IV. ДЪЛБОКО СТРАДАНИЕ (23). Дните съкратени, V. НАСТОЯТЕЛЕН ПРИЗИВ (24а).

VI. ПЪЛНА УВЕРЕНОСТ (24б-28). 1. Относно постоянството на Йехова (24б-27). (Месия). 2. Относно опазването на Израел (28). НАДПИС.-Молитва на страдащия, когато е на път да припадне и излива оплакването си пред Йехова. ОСНОВНА ВРЪЗКА.-Стихове 13-14 изглежда предполагат, че този псалм е написан, когато Сион е бил в руини и времето за възстановяване е било наблизо, но това не е окончателно, тъй като пророческият аспект засенчва историческия. Надписът е уникален в Псалтира. Това е един от седемте така наречени „Покаятелни псалми“. Забележете дълбокия контраст с предходните псалми и обяснението, предложено от анализа на този раздел от Книгата. ПРОРОЧЕСКО ПРЕДВКУСВАНЕ.-Псалм на скръб и утеха. Отдавна признат за месиански, този псалм показва нещо от дълбочината на унижението на Месия – Безсмъртният като поразен от смъртта. Стихове 24б-27 са ключът към разбирането на цялата композиция, така че докато писателят основно се отнася до Йехова, противопоставяйки изпълнението на обещанията към Сион на собствените си кратки дни, Евр. i. ясно показва, че пасажът се отнася до Христос. Осъзнаваме отново тайнствената форма, в която са облечени някои от най-славните намеци в Псалмите. 24а дава призива на Месия, а останалата част от псалма – отговора на Йехова. Това, което се подчертава тук, не са толкова изкупителните страдания на Христос, колкото Неговото лично чувство за отхвърляне във връзка с остатъка. Тези страдания обаче доведоха до Неговата заместническа смърт и са неразривно свързани с нея. Поради последното, Вторият човек ще възстанови на света повече, отколкото първият човек някога е загубил чрез Грехопадението. ЛИЧНО ПРИЛОЖЕНИЕ.-Създателят и творението са завинаги свързани в Христос. Страдащият светец често намира утеха, като повтаря познати молби. Те не са по-малко негови, защото са били викът на други. Ето още един пример за сенки, пронизани от слънчеви лъчи. Не беше показана милост към Този, Който се наслаждаваше на милостта. Тъгата и самотата обикновено вървят ръка за ръка (5-6). Сион не може да загине, докато Богът на Сион живее (12, 13). Увереността, че Бог ще възстанови Сион, тук се вижда да се основава на (а) Стабилността на Завета („защото“, 13б); (б) Знаците на времената („защото“ 13в); (в) Загрижеността на искрените („защото“ 14). Истинските Божии служители винаги са в съчувствие с

Неговите цели (14). Възстановяването на Сион е прелюдия към обръщането на народите (15 и сл.). Бог чува въздишките на Своите затворници (20). "Бог желае да Го познаваме, тъй като това познание е вечен живот. Той не е алчен за ласкателства, нито зависи от признание, но Той обича хората твърде много, за да не се радва, когато е разбиран и обичан от тях. Любовта винаги жадува за отплата." Хвалението на Йехова ще бъде всеобщо и непрестанно (21). Не само човекът, но дори небето и земята са преходни в сравнение с Божията вечност (26). Божията личност в същността си е неизменна (27) и Христос е Бог. Той е неизменният Автор на всяка промяна. Неговата вечност е залог за постоянството на Неговия народ (28). БЕЛЕЖКИ КЪМ СТИХОВЕТЕ 3. Той се чувства като болен човек, чиято сила е изтощена от пареща треска; "като главня" =::; като овъглено дърво. 4. "защото," б. Да. (а) като слънчев удар; (б) скръбта и болестта Го лишават от всякакъв апетит. 5. Т.е. изстенал до изтощение. 6. Сравнение с обичащи самотата птици, които обитават пусти места и руини. Пеликанът и бухалът са "нечисти" според Моисеевия закон. 7. "Аз бдя..." т.е. нощите му са безсънни и той ги прекарва като някаква самотна птица. Врабчето е социална птица; когато едно е загубило своята половинка, то ще седи само на покрива и ще оплаква с часове с меланхолични чуруликания. 8. Страдания, утежнени от подигравките на враговете; (б) т.е. Неговите врагове смятаха, че не могат да изрекат по-черно проклятие срещу други, отколкото да им пожелаят обстоятелства като неговите; г) някои наистина... са се заклели заедно против мен. 10. Страданието е заради грях; разглеждано пророчески за Христос, грехът не е Негов собствен, а на Неговия народ; (б) т.е. хванат само за да бъде отхвърлен с по-голям импулс. 11. -(а) т.е. удължаващите се вечерни сенки скоро изчезват; (б) "Аз изсъхвам..." 12. "Но Ти, о, Йехова, ще седиш на трон завинаги; И Твоят спомен ще бъде от поколение на поколение." Той е утешен от мисълта не само за вечността на Йехова, но и за Неговия вечен суверенитет. Възпоменателното Име (Изх. iii. 15) е залог и прокламация на това суверенно управление. 13. "Ти (emÎ}1-); '_'определено време,ÏÐe," т.е. (а) край на седемдесетте години, Дан. ix. и т.н.; (б) все още бъдещото определено време – в Божиите съвети. · 15. Божият Дух винаги споменава бъдещата слава във връзка със страданията на Месия. 16 и сл. "Когато Йехова... Сион, се е явил... е погледнал, и т.н." 20. Сравнение с осъден затворник, който линее в затвора. 23. "пътят," т.е. на неговото унижение. 24. "О, Боже мой," Евр. Ели = моят Ел (Всемогъщ).

27. Бр. "Ти си Той" = категорично утвърждаване на неизменна личност; или, разглеждано като титла, "Същият", срв. Второзак. xxxii. 39; Неем. ix. 6. 28. Букв. "Синовете... ще живеят", т.е. отново в земята; "утвърдени в Твоето присъствие." Книга четвърта. III. Радост от заветните отношения: ci.-cvi. 2. Последваща хвала, ciii.-cvi. Ретроспекция на нацията.