Тази глава тълкува Езекиил 15, сравнявайки Израел с безплодна лоза. Тя обяснява, че единствената цел на лозата е да дава плод, тъй като дървесината ѝ иначе е безполезна. Тъй като Израел не успя да произведе духовен плод за Бога, божественият съд ще ги погълне и ще опустоши земята им.
Глава петнадесета
Както всеки изучаващ Библията знае, в Писанията се използват различни растения или дървета като типове или символи на нацията Израел, Божия земен народ. Четири от тях са събрани заедно в притчата на Йотам, както е описано в Съдии 9:8-21. Това са маслината, смокинята, лозата и къпиновият храст. Както научаваме от Еремия 11:16-17 и от Римляни 11:0, маслиновото дърво представлява Израел в заветни отношения с Бог. Понастоящем заветът е временно прекратен, а Израел е разпръснат сред народите. Езичниците сега се радват на привилегиите, които биха могли да бъдат на Израел, ако те бяха верни на Господ. В бъдещ ден обаче, поради неверието на езичниците, те ще бъдат оставени настрана и Израел отново ще бъде присаден към собственото си маслиново дърво. Смокинята говори за Израел като нация; може би по-конкретно за евреите като такива – тоест, потомците на Юда и Вениамин, които са били в земята, когато самият Господ е дошъл. Тази смокиня не успя да даде плод за Бог и затова е под проклятие. Няма да има плод, докато, чрез безкрайна благодат, нацията не бъде възстановена на Бог и на земята си.
Лозата ни говори за Израел, разглеждан като народ в духовна връзка с Бога, който е трябвало да донесе мирния плод на праведността за Негова слава. Той ги насади като благородна лоза и се грижеше за тях по всякакъв възможен начин, както четем в Исая 5:0, но нямаше плод за Него Самия. В книгата на Осия (10:1) четем,
Израел е празна лоза, той дава плод за себе си.
И така, когато Господ Исус предстоеше да бъде разпнат, Той заяви, че домът на Израел им беше оставен пуст, и обяви, че Той Самият е истинската Лоза, и всички, които изповядват вяра в Него, са клоните.
Къпиновият храст изобразява по много нагледен начин в какво се е превърнал Израел под божествен съд, вместо да бъде благословение за света. Името на Бога се похулва сред езичниците чрез тях, както четем в Римляни 2:24.
В настоящата ни глава Езекиил е призован да разгледа лозовото дърво от Божия гледна точка.
И словото на Йехова дойде към мене, казвайки: Сине човешки, какво е лозовото дърво повече от всяко друго дърво, лозовата пръчка, която е между дърветата на гората? Взима ли се дърво от нея, за да се направи някаква работа? или ще вземат ли хора колче от нея, за да окачат някакъв съд на него? Ето, тя се хвърля в огъня за гориво; огънят е погълнал и двата ѝ края, и средата ѝ е изгоряла: полезна ли е за някаква работа? Ето, когато беше цяла, не беше годна за никаква работа: колко по-малко, когато огънят я е погълнал и тя е изгоряла, ще бъде годна за някаква работа!
-ст. 1-5.
Лозата беше създадена от Бога само с една специална цел, и тя е да дава плод. В сравнение с други дървета тя е криво, изкривено джудже, чиято дървесина е от много малка полза. От нея не можеха да се правят дъски за строителни цели; тя е толкова мека по текстура, че човек не би могъл дори да направи колчета за палатка от нея, за да ги постави на централния стълб, за да окачи съдове на тях, както е обичайно сред номадските народи. Тя е почти безполезна дори като гориво, защото за няколко мига е напълно изгорена, и би отнело огромно количество лозови пръчки, за да се поддържа огън за по-дълго време. Тя е напълно безполезна за всякаква работа. Но ако дава богати, сочни гроздове, тя изпълнява целта на своето създаване. И така, когато Бог използва лозата като образ на Израел, това беше с оглед на тяхната духовна връзка с Него. Ако тази връзка се поддържаше в чистота и святост, щеше да има скъпоценен плод, носен от нацията за Негова чест и слава. Някой ден това ще се случи, когато възроденият Израел ще разцъфти и ще напъпи и ще изпълни лицето на цялата земя с плодове; но междувременно виждаме този народ разпръснат сред народите и свидетелство, където и да отидат, за божественото неодобрение.
Затова така казва Господ Йехова: Както лозовото дърво между дърветата на гората, което Аз съм дал на огъня за гориво, така ще дам и жителите на Йерусалим. И ще обърна лицето Си против тях; ще излязат от огъня, но огънят ще ги погълне; и ще познаете, че Аз съм Йехова, когато обърна лицето Си против тях. И ще направя земята пуста, защото са извършили престъпление, казва Господ Йехова.
-ст. 6-8.
Както лозарят изкоренява безполезните лози от лозето си и ги изгаря в огъня, така Бог предаваше жителите на Йерусалим в ръцете на халдейците, за да бъдат унищожени. Заради тяхната невярност и поквара Той беше обърнал лицето Си против тях, заявявайки, че огънят на съда ще ги погълне, и така те щяха да разберат, че Той, Йехова, се разправя с тях заради греховете им. Тяхната земя трябваше да запустее заради голямото престъпление, което бяха извършили против Неговото свято име. В книгата Откровение имаме окончателните Божии действия с отстъпническата част на Израел точно преди завръщането на Месия, когато един остатък ще бъде разпознат от Него и отново засаден в земята на Палестина, за да стане плодоносна лоза през хилядолетното царство. Йоан видя във видение могъщ ангел да излиза от храма, който е на небето, имайки остър сърп в ръката си, и чу друг ангел да заповядва на първия да изпрати
острия сърп и обери гроздовете на земната лоза; защото гроздето ѝ е напълно узряло
(Откровение 14:18). Бог беше казал чрез Исая,
Той очакваше да роди грозде, а то роди диво грозде.
(Исая 5:2). Тези разкриват състоянието на хората в пълното им отхвърляне на Божието Слово и на Неговия Син, техния собствен Месия, когото все още не успяха да разпознаят.
Казано ни е, че ангелът хвърли сърпа си на земята и събра реколтата на земята, и я хвърли в ли́цето – голямото ли́це на Божия гняв – и ли́цето беше стъпкано извън града, и от ли́цето излезе кръв, дори до юздите на конете, на разстояние шестстотин стадии. Това е действителната дължина на земята на Палестина, и видението ясно загатва, че цялата земя ще бъде напоена с кръв – кръвта на онези, които са отстъпили от Йехова в ужасните дни на голямата скръб. Тогава Божият съд ще бъде излят върху лозето на земята. След това, когато Син Човешки слезе да вземе царството, Той ще разпознае един пощаден остатък като Свое лозе и ще ги постави отново в същата земя, където съдът ще е бил изпълнен върху нечестивите.
В интервала, между отхвърлянето на Израел – Господ каза,
Ето, домът ви е оставен пуст
(Матей 23:38)-и времето на Якововата скръб, Самият Господ Исус, като Истинската Лоза, принася плод на Отца чрез онези, които по безкрайна благодат са се свързали с Него не на думи, а в действителност. Добре е да се помни, че няма естествени клони в живата Лоза; всички трябва да бъдат присадени. Където присадката не се хване – тоест, където има само изповядване, а не живот, там няма да има плод; но където има истинско единение в живота, там ще има плод за Бога – плод, който е скъпоценен в Неговите очи. За да се произведе повече плод, Той очиства клоните, подрязва ги, както намери за добре, и се радва, когато те принасят много плод.