Глава пета описва символичния акт на Езекиил да обръсне главата и брадата си с меч, разделяйки косата на три части, за да представи Божието осъждение над Йерусалим. Това осъждение, последствие от бунта на града, предсказва, че една трета от жителите му ще загинат от огън и глад, една трета от меч, а една трета ще бъдат разпръснати сред народите. Дори малък остатък е показано, че ще страда, подчертавайки суровостта на предстоящия божествен гняв.
Бележки на Айрънсайд за избрани книги Бележки на Айрънсайд
Четвърти нагледен урок отваря настоящата глава, илюстрацията на острия меч, използван като бръснарски бръснач.
„И ти, сине човешки, вземи си остър меч; като бръснарско бръснач ще го вземеш за себе си и ще го прекараш по главата си и по брадата си; тогава вземи си везни, за да претеглиш, и раздели косата. Една трета част ще изгориш в огън сред града, когато се изпълнят дните на обсадата; и една трета част ще вземеш и ще удариш с меч около нея; и една трета част ще разпръснеш по вятъра, и Аз ще извадя меч след тях. И от тях ще вземеш малко на брой и ще ги вържеш в полите си. И от тези пак ще вземеш и ще ги хвърлиш сред огъня, и ще ги изгориш в огъня; оттам ще излезе огън върху целия Израилев дом“ – ст. 1-4.
Острият меч беше лесно разбираем символ на кървава война и говореше за безмилостните и победоносни халдейски армии, на които Бог в Своя промислителен съд беше позволил да завладеят земята на Юда, и срещу които народът на Израел нямаше сила да устои поради своето отстъпническо състояние.
Използвайки този остър меч, както би се използвала бръснарска бръсначка, пророкът трябвало да обръсне косата на главата си и брадата си, след което му било наредено да раздели космите на три части, една част да бъде изгорена в огън, друга да бъде поразена с меч, а третата част да бъде разпръсната по вятъра, така символизирайки или илюстрирайки какво ще сполети юдеите заради бунта им срещу Бога. Една трета трябвало да бъдат унищожени при обсадата на Йерусалим, друга трета безмилостно изсечена от войските на Навуходоносор, а останалите да бъдат разпръснати по земята сред всички народи, според както били предупреждавани много пъти преди. Но малък остатък щял да бъде запазен дори в часа на Йеховавото негодувание, защото търсели Неговото лице и пазели Неговите свидетелства. Тези били представени от малкото косми, запазени и вързани в полата на пророческата мантия, но дори и те били хвърлени в средата на огъня по-късно, защото праведните в Израел трябвало да страдат заедно с неправедните през дългите години на изгнанието си от земята. Всичко това е изяснено в следващите стихове:
Така казва Господ Йехова: Това е Йерусалим; Аз го поставих сред народите и страните, които са около него. И той се е разбунтувал против Моите наредби, като е вършил нечестие повече от народите, и против Моите закони повече от страните, които са около него; защото те отхвърлиха Моите наредби, и що се отнася до Моите закони, те не ходиха в тях. Затова така казва Господ Йехова: Понеже вие сте по-буйни от народите, които са около вас, и не ходихте в Моите закони, нито пазихте Моите наредби, нито постъпвахте според наредбите на народите, които са около вас; затова така казва Господ Йехова: Ето, Аз, именно Аз, съм против теб; и ще изпълня присъди сред теб пред очите на народите. И ще направя в теб това, което не съм правил, и подобно на което няма да правя вече, заради всичките ти мерзости. Затова бащите ще ядат синовете сред теб, и синовете ще ядат бащите си; и ще изпълня присъди върху теб; и целия ти остатък ще разпръсна по всички ветрове. Затова, както съм жив, казва Господ Йехова, наистина, понеже ти оскверни Моето светилище с всичките си отвратителни неща и с всичките си мерзости, затова и Аз ще те намаля; нито окото Ми ще пощади, и Аз също няма да имам милост. Една трета част от теб ще умре от мор, и от глад ще бъдат изтребени сред теб; и една трета част ще падне от меч около теб; и една трета част ще разпръсна по всички ветрове, и ще извадя меч след тях"-стих. 5-12.
Йерусалим, градът, където Йехова беше поставил Своето име и който беше определен за свещен град, се беше отдалечил толкова много от Бога, следвайки пътищата на езичниците, които не Го познаваха, че беше станал като смрад в ноздрите Му и отвращение вместо наслада. Йерусалим беше много по-виновен от тези народи, защото те никога не бяха били облагодетелствани с такова познание като Израел. Те се покланяха на идоли, защото не познаваха единствения истински и жив Бог. Израел Го познаваше, но Го изостави, отхвърли светия закон, който Той беше дал, и пренебрегна молбите на Неговите пророци; следователно, Този, Когото бяха отхвърлили, можеше да се справи с тях само чрез съд. Този, Който ги обичаше толкова нежно, трябваше да стане като техен враг. Те трябваше да научат в страдание и мъка горчивината от отклонението от Неговите свидетелства и от послушанието към Този, Който ги беше изкупил от робство и беше търпял техните нрави толкова дълго. Сега Неговото търпение беше изчерпано и съдът трябваше да поеме своя ход. Окото Му вече нямаше да пощади, нито сърцето Му да съжали. Те трябваше да изядат горчивия плод на семето, което бяха посели. Това е тържествен пример за принципа, който преминава през цялото Писание, който показва, че каквото е посято, това трябва да се пожъне.
Така ще се изпълни гневът Ми, и ще успокоя яростта Си върху тях, и ще се утеша: и те ще познаят, че Аз, Йехова, съм говорил в ревността Си, когато съм изпълнил яростта Си върху тях. Още, ще те направя пустош и укор между народите, които са около тебе, пред очите на всички, които минават. Така ще бъдеш укор и присмех, поука и ужас, на народите, които са около тебе, когато ще изпълня присъди върху тебе в гняв и в ярост, и в яростни изобличения (Аз, Йехова, съм го говорил); когато ще изпратя върху теб злите стрели на глада, които са за унищожение, които ще изпратя да те унищожат. И ще увелича глада върху теб, и ще счупя твоята тояга хляб; и ще изпратя върху теб глад и зли зверове, и те ще те обезлюдят; и мор и кръв ще преминат през теб; и ще докарам меча върху теб: Аз, Йехова, съм го говорил"-ст. 13-17.
Така Йерусалим не само щеше да бъде наказан за собствените си грехове, но и щеше да стане поучителен пример за околните народи, показвайки им, че грехът винаги носи беда и скръб, и че само когато народите ходят пред Бога в праведност, ще имат Неговото одобрение и благословение. Израел днес е такъв поучителен пример за целия свят, ако хората само имат очи да виждат и сърца да разбират.
Въпреки че Бог трябва да се справи с греха в Своя народ, Той никога не ги изоставя. Израел все още е Негов по завет и в един бъдещ ден Той ще привлече остатъка обратно към Себе Си и ще ги утеши в тяхното страдание. Той няма да държи гнева Си завинаги, но когато те се обърнат към Него в покаяние, Той отново ще ги признае за Свои избраници и отново ще ги въведе в благословение, дори по-голямо от това, което са познавали в миналото. Междувременно те са предопределени да бъдат запустение и укор сред народите, както са били през около двадесет и пет века на тъжно и ужасно страдание.