Глава 3: ОБЩУВАНЕ С ХРИСТОС.

Марк 1:28–37; Марк 3:13–19

Господ посещава къщата на Петър

Следващото нещо, което намираме в евангелския разказ, докато проследяваме историята на Петър, е, че Господ влиза в дома му в най-подходящия момент. Той излиза от синагогата, където току-що беше изгонил нечист дух от човек, и веднага (характерна дума за Евангелието на Марк) Той отива в къщата на Петър, и „тъщата на Симон лежеше болна от треска“, и Му казват за нея. Беше съвсем естествено да кажат на Господ за болната жена, и Той я изцелява с една дума.

Сега, често е било преподавано, че човек трябва да остане неженен, за да следва напълно Господ; но тук научаваме, че Симон е бил женен мъж и е бил мъж, който е имал достатъчно големи чувства, за да приеме майката на жена си не само в сърцето си, но и в дома си. Живеем в дни, когато тъщите често са подценявани; не така е тук, и Бог не е записал това в страниците на Своето Слово напразно.

Нямам никакво съмнение, че съпругата на Петър трепереше този ден. Нейната майка, вероятно (защото не четем за деца) най-скъпото същество, освен съпруга ѝ, което имаше на света, лежеше болна от треска. Друго Евангелие (Лука 4:38) казва, че тя била „обхваната от силна треска“. Но Исус „застана над нея, смъмри треската и тя я напусна;“ и Той „я хвана за ръка и я вдигна“, и „тя им прислужваше“, вместо да ѝ прислужват. Такава полезна тъща беше тя.

Христовата грижа за дома

Мислите ли, че беше случайно, че Господ отиде там онзи ден? Аз не вярвам така. Ако се върнем няколко дни назад в историята на Петър, си спомняме, че той беше изоставил всичко, за да следва Господа; и изоставяйки земното си призвание, за да го направи, е напълно възможно съпругата му да се е почувствала донякъде притеснена относно средствата за препитание и може би си е помислила, ако не е казала: „Как ще бъдем сега обгрижвани и поддържани?“ Господ влиза в нейната къща — нейния дом; хваща майка ѝ за ръка и я изцелява с една дума; и докато любящата дъщеря вижда майка си изцелена и възстановена, тя сигурно се е почувствала напълно уверена относно мъдростта на постъпката на съпруга си да следва напълно Господа. И не се съмнявам, че преди Петър да тръгне отново, за да придружава своя Учител в Неговите дела, той е чул думи от този род от съпругата си: „Следвай Го напълно, Симоне; виждам добре, че си на прав път; Той има сърцето и силата да се грижи за нас във всичко.“

Тази сцена е толкова характерна за Господа. Той винаги обича да дава покой на Своите служители у дома, както и да ги освобождава да Го следват. Сладко е да се мисли, че Той бди над често самотната съпруга у дома, с нейните грижи и тегоби, докато съпругът, призован да работи публично, често и по необходимост отсъства. Вие, съпруги на евангелисти и други служители на Господа, забележете как Господ мисли за вас!

Призивът на Дванадесетте Апостоли

Преминавайки сега към трета глава на Марк, намираме специалното призвание, което Петър получи от Господа. След нощ, прекарана в молитва (виж Лука 6:12), Господ избира онези, които трябва да бъдат Негови спътници в Неговия поклоннически път тук. Четем: „Той определи дванадесет, за да БЪДАТ С НЕГО.“ Не знам нищо по-благословено от това!

Хората смятат за прекрасно нещо да бъдеш спасен, да избегнеш проклятието на ада — прекрасно нещо е да отидеш в рая; и наистина е така. Но да отидеш в рая според Писанието, винаги означава да бъдеш с Личност. „Отсъстващи от тялото, присъстващи при Господа,“ — „да се оттеглиш и да бъдеш с Христос, което е много по-добре,“ — е езикът на Писанието.

Да бъдем с Него, да се наслаждаваме на общение с Господ Исус Христос, е това, за което Бог ни призовава; и тук тези мъже, по много специален начин, бяха призовани да бъдат с Него. Призован ли си да бъдеш с Него, читателю мой? Ти не си призован да бъдеш апостол, но вечността на един християнин е да бъде с Исус. Но за теб, мой необърнат приятелю, каква е твоята вечност? Да бъдеш с Исус? Уви! ти не Го познаваш!

Тържествено предупреждение

Да бъдеш в слава? Нямаш право на това! Бъдещето ти е много различно. Страхувам се, че на ушите ти ще падне една тъжно тържествена дума: „Идете си от Мене, вие проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и неговите ангели.“ Може би ще кажеш: Не вярвам Бог някога да е създал ад за човека. Нито аз. Господ Исус казва, че е бил „приготвен за дявола и неговите ангели“ (Мат. 25:41). Но някои хора са такива глупци, че предпочитат компанията на дявола и неговите ангели пред компанията на Христос. Виж къде стоиш, мой необърнат читателю, и помисли за контраста между твоя дял и този на истинския последовател на Исус.

"Той определи дванадесет, за да бъдат с него." "Ах! но," казвате вие, "един беше предател." "Е, не бъдете вие предател!" Бог да ви помогне, и на мен също, да не бъдем предатели! Историята на Юда има своите уроци за всички нас. Тя е като фар, поставен на опасно крайбрежие, за да предпазва бдителния моряк от потъналите скали — да научи душите ни по никакъв начин да не приличат на него.

Позицията на Петър сред апостолите

На това място, отново (Марк 3:16), новото име на Симон е подчертано, и така е във всички Евангелия. Името му винаги е първо в списъка (виж Мат. 10:2; Марк 3:16; Лука 6:14; Йоан 21:2); не че е имал някаква власт над братята си, или е бил направен някакъв примат, както Рим би искал да ни учи. Неговият естествен плам и сърдечна импулсивна сериозност го поставяха винаги на преден план. Ако има въпрос, Петър най-често го задава; ако е изповед кой е Господ, Петър е говорителят.

Признавам, че самата му импулсивност често го е въвличала в опасност и по-късно е завършила с отричането му от неговия Господ; но все пак историята на Петър е чудесна история на преданост към Господа, и където той се е провалил, Господ, в безкрайна мъдрост и вярност, ни разказва за това и го поставя също пред нас като друг фар, за да не би и нашите малки лодки да заседнат на същите скали, които са повредили неговата.

Целта на Апостолското Призвание

Само преданост на сърцето лично към Христос ще ни е достатъчна. Едно голо вероизповедание няма никаква стойност. Освен ако няма сърдечна привързаност, която ни доближава до Него Самия, и, ако сме се отдалечили, ни води обратно при Него възможно най-бързо, нашето изповядване на Него е безполезно за нас и отвратително за Него. Петър научи благословена поука в този момент от неговата история, а именно: Господ иска аз да бъда с Него, — Той иска моята компания. Научил ли си вече, скъпи читателю, че Господ обича твоето общуване и желае да има твоята привързаност?

Но освен мисълта за приятелство, имаше и друга цел в ума на Господа, когато Той събра дванадесетте около Себе Си. Записът на Лука за събитието гласи така: — „И стана в ония дни, че Той излезе на планината да се помоли, и прекара цяла нощ в молитва към Бога. И когато се съмна, Той повика учениците Си: и от тях избра дванадесет, които нарече и Апостоли; Симон (когото нарече и Петър)“, и т.н. (Лука 6:12-14).

Значението на Апостолството

Обръщайки се към Марк, четем: "И определи дванадесет, за да бъдат с Него и да ги изпраща да проповядват, и да имат власт да изцеляват болести и да изгонват бесове. И на Симон даде име Петър" (Марк 3:14-16). Това е изключително интересно. Забележете предисловието към избора. Той, Който беше Господ на всичко и знаеше всичко, "прекара цяла нощ в молитва към Бога" преди да избере Своите спътници и да ръкоположи Своите апостоли.

Какъв урок за всички нас за зависимост от Бога. Това е записано само от Лука, който ни показва пътя на съвършено зависимия човек. Затова не сме изненадани, макар и дълбоко поучени от това, да открием Господ преклонен в молитва седем пъти в това Евангелие (Лука 3:21, Лука 5:16, Лука 6:12, Лука 9:18–29, Лука 11:1, Лука 22:41). Всеки случай има своя собствена особена поука за нашите сърца.

Тук тогава получаваме потвърждение на новото име на Симон (Петър), обявено е неговото апостолско призвание, и в същото време получаваме наставление относно значението на термина „Апостол“. Исус така нарече дванадесетте, казва ни Лука; а Марк добавя обяснението: „за да ги изпрати да проповядват и да имат власт да лекуват болести и да изгонват бесове.“

Колко обхватно е апостолското дело — да Проповядвай Бог, до изцели човека, и да Победи дявола Не е чудно, че Сатана направи всичко възможно да препъне най-изтъкнатия от групата и с радост влезе в най-долния, който в най-добрия случай беше само „крадец“ и „дявол“, за да опозори чрез единия, а чрез другия да се отърве от техния благословен смирен Господ!

Господнята грижа за Неговите служители

Читателят е насочен към Матей 10 и Лука 9 за действителния момент, когато Господ даде на Петър и на дванадесетте силата, за която се говори тук, и ги изпрати на тяхната радостна мисия; от която можем също да ги видим да се завръщат в Марк 6:30 и да докладват на своя Учител "какво са направили и какво са преподавали."

Как Той оцени и се включи в труда, свързан с тяхната служба, се вижда от следното, както Той казва: "Елате вие сами на пусто място и си починете малко." Благословен Учителю! Колко добре Той знае как да снаряжи и изпрати Своите служители, и как да се грижи за тях и да ги освежи, когато се върнат, независимо дали се връщат въодушевени от успех, както в този случай, или потиснати от трудности, както често се е случвало с Неговите по-малко надарени, но не по-малко дълбоко обичани служители от по-късни времена.

Уроци от дома на Яир (Лука 8:41–56)

Сега нека да преминем за момент към осмата глава на Лука. Тук има забележителна сцена и отново Петър излиза на преден план (Лука 8:41-56). Колко красиво Господ откликва на всеки призив и всяка нужда! Ако имате някакви затруднения относно привързаността на Христос, относно това как Той би откликнал на вашия призив и вашата нужда, тези прекрасни евангелски разкази би трябвало да разрешат вашето затруднение.

Погледнете този човек Яир, който имаше умираща дъщеря! Той идва при Исус заради нея. Господ отговаря веднага. Тогава хората Го заобикалят и Го притискат, и една жена, която беше похарчила всичките си средства за лекари и само се беше влошила, вместо да се подобри, идва и докосва дрехата Му. Точно като днес. Хората прекарват живота си, обикаляйки всякакви духовни лекари, вместо просто да дойдат при Христос, и разбира се, не се оправят, защото религията не може да ги спаси.

Вяра, която докосва Христос

Религията може много лесно да ви осъди, ако се задоволявате с религиозност, без изобщо да сте дошли при личен Спасител, за да бъдете спасени. Тази жена чу за Исус и дойде при Него; и когато дойде, докосна; и когато докосна, почувства; и тогава излезе напред и изповяда Христос! Тя получи всичко, което искаше. Тя беше изцелена веднага щом докосна Спасителя. Така ще бъде и с вас, ако постъпите като нея.

Исус тогава каза: „Кой ме докосна?“ И Господ, гледайки от славата, сега казва: „Кой Ме докосва?“ И няма ли ти да Го докоснеш, скъпи приятелю, и да получиш живот от Него?

И сега, бедният, мил, непохватен Петър се обажда за множеството и казва: "Учителю, множеството Те обкръжава и Те притиска, а Ти казваш: Кой Ме докосна?" В цялата тази тълпа, Господи, как можеш да питаш кой Те е докоснал? Но Исус каза: "Някой Ме е докоснал; защото усетих, че сила излезе от Мене."

Винаги е така; ако само се доближиш достатъчно, за да докоснеш полата на Неговата дреха, сила ще излезе от Него и ще бъдеш изцелен, ще получиш всичко, от което се нуждаеш. Господ никога няма да те отхвърли; Той ще те насърчи да излезеш и да Го изповядаш. Само Го изпитай — просто ела при Него и Го докосни. Силата, която излиза от Него, винаги изцелява душата, която просто Го докосва с вяра.

Власт над смъртта

Жената излиза и изповядва какво е направила, защо го е направила и какъв е бил ефектът от това. Тя имаше вяра в Неговата доброта, вяра в Неговото сърце, вяра в Неговата личност; и вижте какво казва Господ: „Дъще, бъди спокойна: твоята вяра те е изцелила; иди си с мир.“ Петър научи добър урок този ден – че тълпа може да притиска неговия Господ и все пак никой наистина да не Го докосва, докато най-слабото докосване на вяра осигуряваше най-пълното благословение.

След това, в къщата на Яир Петър получава още един урок, докато стои и вижда как Господ отменя силата на смъртта. Той Го беше видял да изцелява тъща му, беше видял как вярата трябва да е в действие, за да дойде благословение, и сега научава, че Той е Този, Който потушава силата на смъртта, че смъртта не може да бъде в Негово присъствие.

Исус има власт над смъртта. Той се срещна с нея само за да я унищожи, защото Той беше Господарят на живота. Разбойниците, които бяха разпънати с Него, не можеха да умрат, докато Той не умря; и когато Той умря, Той унищожи силата на смъртта, счупи нейните окови, разруши решетките на гробницата и излезе от нея. Затова ви призовавам да дойдете сега при един победоносен, тържествуващ Христос, Един, Който е жив завинаги. Аз имам един победоносен Спасител, Един, Който влезе в смъртта, за да я унищожи, и го направи, като умря. Той взе моите грехове върху Себе Си, когато влезе в нея, и ги отстрани всички.

Предвещание на окончателна победа

Петър научаваше благословени уроци за моралната сила и слава на своя Учител, както в къщата на Яир той първо видя как Той се справи с невярващите подигравачи, а именно, „изведе ги всички вън“, и след това Го чу да казва: „Момиче, стани!“ и заповяда да ѝ дадат да яде.

Тази сцена е поразително предзнаменование за това, което предстои. Един ден бързо наближава, когато Този, Който победи смъртта в дома на Яир, ще се справи с нея окончателно и завинаги. „Последният враг, който ще бъде унищожен, е смъртта.“

Това виждаме осъществено в Откр. 21:1-8. Щастливи ще бъдат тези, които тогава ще бъдат свидетели на окончателния триумф на Спасителя. Никой присмехулник няма да го види. Всички такива са съдени и "изхвърлени" в Откр. 20 чрез съда на великия бял престол. Петър ще стане свидетел на окончателната победа на Господа над смъртта; така също, чрез безкрайна благодат, и аз. Ще бъдеш ли ти, мой читателю, възхитен свидетел, или осъден присмехулник в онзи ден?