Дневна светлина — 25 декември: Ежедневна светлина, 25 декември: Но когато се яви благодатта

Но когато се яви благодатта и человеколюбието на Спаса нашего Бога.

Тит 3:4

Ей, възлюбих те с вечна любов.

Еремия 31:3

В това се яви Божията към нас любов, че Сина своего единороднаго проводи Бог на света за да живеем чрез него. В това е любовта, не че ние сме Бога възлюбили, но че той възлюби нас, и проводи Сина своего умилостивение за нашите грехове.

1 Йоаново 4:9–10

А когато дойде изпълнението на времето, проводи Бог Сина си, който се роди от жена и стана под закона, за да изкупи онези които бяха под закона, за да възприемем усиновението.

Галатяни 4:4–5

И словото стана плът, и всели се между нас, (и видяхме славата негова, слава както на единороднаго от Отца,) пълен с благодат и истина.

Йоан 1:14

И без противоречие велика е тайната на благочестието: Бог се яви в плът.

1 Тимотей 3:16

Понеже децата участвуват в плът и кръв, и той такожде взе участие в истото за да унищожи чрез смъртта тогози който има държавата на смъртта, сиреч дявола.

Евреи 2:14

Благодарение же Богу за неизказаната негова дарба.

2 Коринтяни 9:15

Псалом на Славословие. Възкликнете към Господа, всичка земя. Работете Господу с веселие: Идете пред Него с радост. Влезте въ вратата му съ славословие И в дворовете му с хваление: Славославете го, благославяйте името му.

Псалми 100:1–2, 4

Защото ни се роди дете, Син ни се даде; И началството му ще бъде на рамото му; И името му ще се нарече чуден, Съветник, Бог крепък, Отец на бъдещия век, Княз мира.

Исая 9:6–7

Понеже той който и Сина своего не пожали, но предаде го за всинца ни, как не ще ни подари с него наедно и всичко?

Римляни 8:32

При това още, понеже имаше един син любезен нему, проводи и него последен до тях.

Марко 12:6

Да песнословят Господу за неговата милост, И за чудесата му към человеческите синове.

Псалми 107:21

Псалом Давидов. Благославяй, душо моя, Господа, И всички вътренни мои, светото му име.

Псалми 103:1

Величае душата ми Господа, и възрадва се духът ми в Бога спасителя моего.

Лука 1:46–47