„В началото Бог“
Както виждаме в нашето заглавие, цитат от Битие 1:1 (ESV), наистина е имало начало на времето. Преди този момент е съществувал само Бог; нищо не е съществувало, дори времето! Той е наречен „вечният Бог, Създателят на земните краища“ (Исая 40:28). Ние Го виждаме като Троица: Отец; възлюбеният Син, Който „е образ на невидимия Бог… чрез Него бяха създадени всички неща, на небето и на земята, видими и невидими“ (Колосяни 1:15-16); и Божият Дух, Който „се носеше над повърхността на водите“ (Битие 1:2), вероятно участвайки в сътворението. Оттогава „Неговите невидими качества, а именно Неговата вечна сила и божествена природа, са били ясно възприемани… в нещата, които са били създадени“ (Римляни 1:20).
Бог сътвори
Битие 1 казва: „Бог сътвори небето и земята… И Бог каза: „Нека има простор сред водите“… Бог нарече простора Небе“ (ст. 1, 6, 8). Всъщност има три небеса (2 Коринтяни 12:2):
- Атмосферно небе, което наричаме „небе“, включително въздуха, който дишаме, и облаците, които виждаме.
- Звездно небе, където са звездите и което наричаме „космос“.
- Небето, където е Бог и е бил в началото.
Небето, където е Бог
Това няма определено местоположение. Бог е вездесъщ; Той е навсякъде! Псалмистът пише: „Къде да отида от Твоя Дух? Или къде да избягам от Твоето присъствие? Ако се възкача на небето, Ти си там! Ако си постеля в Шеол, Ти си там! Ако взема крилата на зората и се заселя в най-отдалечените части на морето, дори там Твоята ръка ще ме води и Твоята десница ще ме държи“ (Псалм 139:7-10).
Това небе не е материално място. То е духовно място, което нашият Господ е приготвил за нас, за да можем да бъдем там, където е Той (Йоан 14:2-3). Сега имаме естествени тела; там ще имаме духовни тела (1 Коринтяни 15:44). „Както сме носили образа на земния човек, така ще носим и образа на небесния Човек“ (ст. 49). „Ще бъдем като Него“ (1 Йоан 3:2) – като Исус, нашия Спасител.
В това небе – Отчевия дом – ще има място за вярващите от всяка диспенсация в неговите „много стаи“ (Йоан 14:2). В нашата диспенсация вярващите съставляват единство: Църквата. Господ се моли в Йоан 17:21 ние, вярващите, „да бъдем всички едно, както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе.“
Вярващите не трябва да се страхуват от смъртта
„Бог ни даде вечен живот, и този живот е в Неговия Син“ (1 Йоан 5:11). Неговият Син прие плът и кръв, за да „чрез смъртта… унищожи този, който има силата на смъртта, тоест дявола, и да избави всички онези, които чрез страха от смъртта бяха подложени на доживотно робство“ (Евреи 2:14-15).
Андрю Мъри (1828-1917) пише: „Смъртта имаше своята сила чрез закона… Под Стария Завет животът и безсмъртието все още не бяха изведени наяве.“ Но псалмистът, получил прозрение от Светия Дух, пише: „Бог ще изкупи душата ми от силата на Шеол [гроба], защото Той ще ме приеме“ (Псалм 49:15).
„Законът беше наш наставник до идването на Христос, за да бъдем оправдани чрез вяра“, и сега може да се заяви: „вече не роб, а син, и ако син, тогава наследник чрез Бога“ (Галатяни 3:24, 4:7). 1 Коринтяни 15:54 добавя: „Смъртта е погълната в победа.“ Следващите стихове ни казват, че ще бъдем възкресени като победители чрез нашия Господ Исус Христос. Тези истини трябва да повлияят на живота ни днес!
Църквата е фигуративно съпруга на Сина
Съпругът и съпругата са фигуративно „една плът“ (Битие 2:24), и по същия начин Господ и Църквата образуват единство – Младоженец и „Невестата, жената на Агнето“ (Откровение 21:9). Като съпруга на Сина, ние сега понасяме страдания; но ако понасяме страдания, ще царуваме с Него (помислете за 2 Тимотей 2:8-12). Това царуване ще се осъществи по време на хилядолетието – прекрасно време, когато „змейът, онази древна змия, която е дявол и Сатана [ще бъде вързан] за хиляда години“ (Откровение 20:2). Това царуване ще съставлява предсказаното небесно царство.
След това, след малко, ще има бунт и невярващите от всички времена ще се сблъскат с „втората смърт“ (ст. 14). Въпреки това, вярващите от всяка диспенсация ще присъстват с Бога в Неговото „жилище“ (21:3). „Вече няма да има нищо проклето, но престолът на Бога и на Агнето ще бъде в него, и Неговите слуги ще Му се покланят. Те ще видят Неговото лице, и Неговото име ще бъде на челата им… и те ще царуват завинаги и завинаги“ (Откровение 22:3-5). Но Христос, „образът на невидимия Бог, първородният на цялото творение… Чрез [Когото] бяха създадени всички неща“, е „Алфа и Омега, първият и последният, началото и краят“ (Колосяни 1:15-16; Откровение 22:13).
Песента на Соломон може да се приеме като фигуративна за връзката между Младоженеца и Невестата. В този смисъл тя ще каже: „Той ме доведе в къщата за пиршества, и Неговото знаме над мен беше любов“ (Песен на Соломон 2:4). Колко вярно е това дори сега! Говорейки на Господа, както е записано в Псалм 16:11, ние възклицаваме: „В Твоето присъствие има пълнота от радост; от Твоята десница има наслади завинаги!
„Краят на всички неща“
Както четем в 1 Петрово 4:7, материалната вселена, в която живеем, няма да трае вечно. „Сегашните небеса и земя са запазени за огън, пазени до деня на съда и унищожението на нечестивите“ (2 Петрово 3:7). „Денят Господен ще дойде като крадец, и тогава небесата ще преминат с шум, и небесните тела ще бъдат изгорени и разтворени, а земята и делата, които са извършени на нея, ще бъдат изложени“ (ст. 10), или „изгорени“ (JND). Тогава апостолът пита в стих 11 (ESV): „Щом всички тези неща ще се разпаднат, какви хора трябва да бъдем [ние] в свят живот и благочестие“?
„Затова бъдете самоконтролирани и трезвомислещи… продължавайте да се обичате усърдно… проявявайте гостоприемство… както всеки е получил дар, използвайте го, за да служите един на друг, като добри настойници на Божията многообразна благодат: който говори, като че говори Божии слова, който служи, като че служи със силата, която Бог дава – за да бъде във всичко Бог прославен чрез Исус Христос. На Него да бъде славата и господството завинаги и завинаги. Амин“ (1 Петрово 4:7-11).
КРАЙНА БЕЛЕЖКА
- „Най-святото от всичко – Изложение върху книгата Евреи.“
