Те говореха за Неговата смърт, която Той трябваше да извърши: три скъпоценни и важни думи. Те ни разказват за интимността, личната интимност, която съществува между Господа и избраните в царствата на славата. Както беше в Едемската градина в началото, а след това сред патриарсите, а след това с учениците и техния божествен Учител, така ще бъде и във вековете на слава. Ще има лична интимност между Господа и Неговия народ, както е означено с думата разговор.
Но имаме и темата на техния разговор; това беше Неговата смърт – тема, най-достойна да ангажира прославените множества. Можем добре да говорим за нея всеки Господен ден в светлината на възкресението, тъй като изкупените на небесата говорят за нея в светлината на славата. Защото този велик факт или тайна ще бъде празнувана завинаги, тъй като това е великият факт, който ще се окаже стълбовете на вечността, стълбовете на Божието творение.
И отново, те ще ни позволят да научим един много важен въпрос, свързан с тази тема – това беше смърт, която трябваше да бъде извършена – дума, която предполага пълния, завършен, съвършен характер на начина, по който тази велика тайна, смъртта на Божия Агнец в Йерусалим, трябваше да бъде проведена. Всяка дължима тържественост трябваше да я бележи, за да не остане нищо незасегнато, непроизведено или необезпечено, което беше предвидено да се направи.
И какво утешение за нас, грешниците! Жертвата на Божия Агнец беше скъпоценната вечна тайна, която трябваше да ни даде блажен вечен мир.
