Живеем в ден на благодат и затова не сме призовани към действията, които предприе Финеес. Въпреки това, моралните принципи, които можем да научим от тази история, са все още актуални за нас днес. Много християни от нашето поколение отказват да застанат срещу злото сред изповядващите се Божии хора. Те осъждат като „хвърлящи копие“ онези, които застават от любов към Господа и към Неговия народ. Благодатта поддържа истината: онези, които искат да чуят само за Божията любов, не успяват да разпознаят, че Богът на Библията е светлина и любов.
Освен това, трябва да държим края на пътуването предвид. За съжаление, точно когато краят е наблизо, хората се уморяват и са готови да се откажат. Числа 25 ни показва опасността от отказване от библейското разделение. Господ иска да Му бъдем верни до самия край. Той ни насърчава да не се отказваме, нито да правим компромиси. Като Божий човек, Финеес беше свързан с Божия ковчег и със светите съдове. Неговото познание за Божията слава му позволи да действа решително.
Израел не успя да научи какво подхожда на Божията святост по време на пътуването си в пустинята. Тъжната история, описана в Числа 25, е доказателство за това. Не е ли това подобно на историята на изповядващата се Църква, както Господ я описва в Откровение 2 и 3? Не може ли това да се случи и в нашия личен живот? Нека се научим да разпознаваме Неговата святост и да действаме последователно с нея, както направи Финеес, чакайки деня, когато грехът вече няма да омърсява.
