Когато размишляваме за враждебността, която Господ е преживял, свеждаме глави в поклонение.
Той беше Този, Който създаде всичко, и чрез Неговата сила те не само съществуват, но и се поддържат. Осъзнавайки това, колко удивително е да си помислим, че Той беше съден, малтретиран и третиран по такъв позорен начин: Създателят от собствените Си създания! Той дойде да бъде Спасител, но като бебе беше преследван, за да бъде убит. Дойде при Своите, но те не Го приеха.
Той беше Този, Който направи всичко добре (Марк 7:37) и ходеше, вършейки добро (Деяния 10:38); но крадец и убиец беше предпочетен пред Него. Синът на дявола (Йоан 8:44), Варава – името му наистина означава „син на баща“ – беше избран да бъде освободен вместо Божия Син. Той спасяваше други, но Себе Си не можеше да спаси.
Той беше Този, Който беше съвършен, в Когото нямаше грях, нито измама в устата Му; и все пак беше обиждан и несправедливо осъден, въпреки че през последните дванадесет часа от живота Си, докато отиваше към кръста, беше обявен за невинен от хора поне пет пъти. Освен това, бидейки невинен, Бог положи върху Него беззаконието на всички нас (Исая 53:6; 2 Коринтяни 5:21). Всемогъщият Бог позволи пирони да бъдат забити в ръцете Му.
Той беше запечатан в гробница от най-висшите човешки власти, които се страхуваха, че в техните очи „последната измама ще бъде по-лоша от първата“ (Матей 27:64). Бог обаче отговори, като възкреси Господа от мъртвите. Печатите бяха безполезни и сега враговете Му трябваше да заблудят хората, за да се опитат да скрият Божието одобрение на Неговия Син. И Бог Му даде име над всяко име и Го постави отдясно на Величието във висините. Нека се радваме да Го почитаме, заявявайки, че Той е достоен!
