Лука дава четири прекрасни разказа за хора в нозете на Исус:
В глава 7 една простена грешница, която сега обича много – сърцето ѝ беше оправено;
В глава 8 един обладан от демони, сега облечен и разумен – душата му беше оправена;
В глава 8 един баща, чиято дъщеря беше възкресена в слабост, умоляващ Господа – силата му беше оправена;
В глава 10 една жена, Мария, слушаща Неговото слово – разбирането ѝ беше оправено.
В нашия стих законникът направи наследяването на вечен живот да зависи от две писания: Второзаконие 6:5 и Левит 19:18. Той се чувстваше доста удобно относно това как се справя с първото, но се опита да се измъкне от второто. В отговор на опита му да намери вратичка, за да избегне изискванията на второто писание, Господ му разказва за „добрия самарянин“. В това Господ му показа, че въпросът не е „кой е моят ближен?“ (ст. 30), а „ще бъда ли ближен на друг?“ (ст. 36). Законникът, подобно на свещеника и левита, очевидно беше напълно провалил в това.
Околните разкази показват, че въпреки че се беше оценил високо на първия тест – от Второзаконие 6:5 – той всъщност беше напълно провалил и в това. Откъсът започва така: „И ето, един законник стана и Го изпитваше“ (ст. 25). В такова положение той никога не можеше да бъде прав. Нашето сърце, душа, сила и разбиране могат да бъдат правилни пред Бога само когато сме дошли в нозете на Исус – простени, разумни, умоляващи и учещи се.
