Самсон имаше специален Божи призив върху живота си. Той е един от тримата души в Библията, които бяха назареи от раждането си: пророк Самуил и Йоан Кръстител бяха другите двама. Обикновено назарейството беше доброволен обет и беше за ограничен период от време (Чис. 6), но Самсон, подобно на Самуил и Йоан, които го последваха, беше назарей от утробата до смъртта.
Назарей беше някой, който въплъщаваше принципа на пълно отделяне за Йехова. Бог желае отделяне в онези, които използва като Свои съдове за служение. Историята на Самсон, записана в Съдии 13–16, е много трагична, защото той оскверни назарейството си чрез непослушание и греховно поведение. В крайна сметка той разкри тайната на силата си и в крайна сметка загуби зрението си от ръката на филистимците (16:21). Това беше Божието управление в живота на Самсон – физическата слепота отразяваше неговото духовно падение.
В плен косата на Самсон започна да расте отново, както и силата му. Филистимците изведоха Самсон от затвора и го заведоха в храма си, за да може той да „изпълнява“, докато те хвалеха своя бог Дагон. Самсон призова Бога за последен път: „О, Господи Боже, спомни си за мен, моля те!“ Бог отговори и Самсон срина храма върху враговете си: „Така мъртвите, които уби при смъртта си, бяха повече от тези, които беше убил през живота си“ (16:30).
На Самсон се приписва вяра в Евреи 11:32. По този начин той може да се разглежда като тип на Христос, Който чрез смъртта унищожи „този, който имаше силата на смъртта, тоест дявола“ (Евр. 2:14). Бог даде на Самсон победа в смъртта. Този Господен ден нека почетем нашия велик Победител, истинския Назарей на Бога, Който каза: „Спомнете си за Мен“ в нощта на Своето предателство, когато смъртта Му наближаваше.
