Призивът, който ни е достигнал, е изцяло благодат. Както апостол Павел ни казва в Римляни 4:4–5: „А на този, който работи, наградата не се счита по благодат, а по дълг; а на този, който не работи, но вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра се счита за правда.“ С други думи, ако спасението, или каквото и да е друго, се получава поради нашите собствени дела и усилия, това не е благодат. Това би било просто получаване на награда за нашите дела. Но ако просто вярваме в Бога, Който оправдава нечестивия, това не е получаване на награда за нашите дела, а е изцяло по благодат. „Защото по благодат сте спасени чрез вяра; и това не е от вас, то е дар от Бога; не чрез дела, за да не се похвали никой“ (Еф. 2:8–9).
Така отново виждаме, че спасението не е резултат от нашите собствени дела и не защото сме заслужили да бъдем спасени, а чрез призива на Божията благодат. В нашия стих откриваме, че това е било вярно в случая с апостол Павел. Господ Исус директно го среща по пътя за Дамаск. Някои от нас може да са имали голямата привилегия да израснат в християнски дом и от ранна възраст да са били призовани към спасение. Други може да са живели живот в бунт и противопоставяне на Бога, преди да бъдат призовани. Може би нашият опит е бил някъде между тези два случая. Бог Създател, Който прави всяка снежинка уникална, е също така уникален в начина, по който призовава грешниците към спасение. По какъвто и начин да дойде призивът, той е изцяло благодат във всеки случай.
